Това, което Сезар наистина искаше, беше да се махне от Куба. Барман, който се мъчи да свързва двата края в Хавана, миналата година той се опитва да стигне до Маями с разклатена лодка, но е бил принуден да се откаже от опита, когато е бил пресрещнат от бреговата охрана на САЩ, пише „Politico“.
Сега той подготвя втори опит за бягство: с директен полет до Москва. Билетът му е бил платен от руски вербовчик, но въпреки това идва със солидна цена: като част от сделката той ще трябва да се присъедини към руската армия и да се бие в Украйна.
„Ако това е жертвата, която трябва да направя, за да може семейството ми да върви напред, ще го направя“, споделя Сезар, който навърши 19 години тази година и чието име беше променено, за да защитим самоличността му. Той коментира:
„Можеш да си ядрен физик и пак да умреш от глад тук. С настоящата си заплата едва мога да си купя основни неща като тоалетна хартия или мляко.“
Той се надява да му бъде разрешено да работи като фелдшер. Новината за кубински бойци в Украйна обиколи световните заглавия по-рано този месец, когато Хавана обяви, че е арестувала 17 души за участие в група за трафик на хора, набираща млади мъже да се бият за Русия. Новината е повдигнала въпроси относно степента на сътрудничество между двамата съюзници от Студената война и дали започват да се показват пукнатини в подкрепата на Хавана за инвазията на Русия.
Разговорите с кубинци в Куба и Русия разкриват друга страна на историята: на отчаяни млади мъже, които виждат записването в руската армия като най-добрата възможност за по-добър живот – дори ако не всички от тях изглежда знаят в какво се забъркват.
Един новобранец в края на 40-те си години в руския град Тула, когото ще наречем Педро, сподели, че му е обещана работа като шофьор „за работници и строителни материали“, но при пристигането си в Русия е бил подготвян за битка с оръжие в ръка.
„Подписахме договор с дявола“, признава той, спомняйки си момента, в който се е записал. „И дяволът не раздава сладкиши.“
Съюзници от Студената война
Доскоро Хавана – макар формално неутрална по отношение на Украйна – не криеше, че застава на страната на Москва в това, което нарече нейния сблъсък с „империята на янките“. Режимът на Кастро е зависим от Русия за евтино гориво и друга помощ. Но за разлика, да речем, от Северна Корея, тя няма какво да предложи в замяна освен дипломатическа лоялност. Откакто Кремъл започна пълномащабното си нападение миналата година, страните си размениха посещения на висшето ръководство.
Критиците предупредиха, че в съответствие със съветската традиция Куба може да изпрати войски, за да помогне в борбата срещу каузата на Москва. Те посочват посещението през май в Беларус на военния аташе на Куба, където „обучението на кубински военен персонал“ беше на първо място в дневния ред, както и посещение в Москва на министъра на отбраната на Куба няколко седмици по-късно, за да обсъдят „редица технически военни проекти“. Доказателства за пряко участие обаче няма.
Репресиите на Хавана срещу мрежата за набиране на персонал последваха публикуването на интервю в YouTube в края на август, в което двама 19-годишни кубинци твърдят, че са били привлечени в Русия за доходоносни строителни работи, само за да бъдат изпратени в окопите в Украйна. Те казаха, че са били бити, парите им са били измамени и са били държани в плен.
Външното министерство на Куба обеща да действа „енергично“ срещу опитите за привличане на кубинци да се присъединят към военните усилия на Русия, добавяйки:
„Куба не е част от конфликта в Украйна.“
Промяната в тона в Хавана предполага, че набирането на кубинци чрез неофициални методи е „ударило по нервите“, смята Кристофър Сабатини, старши сътрудник за Латинска Америка в Chatham House. Той обясни:
„Куба и Съветският съюз се биеха рамо до рамо в Ангола и на други места, но по идеологически причини. Сега всичко се свежда до най-грозните, най-търговските условия, което му придава транзакционно качество, което противоречи на десетилетия приятелство.“
През ноември 2022 г. руският президент Владимир Путин подписа указ, предлагащ бърза натурализация на чужденци, които се записват като военнослужещи на договор. „Всички получаваме руско гражданство“, пише един новобранец на този репортер. През тази седмица той и други споделиха пред POLITICO, че около 15 новобранци, някои от които са били в Русия само за няколко месеца, са получили лично паспортите си от местния губернатор. Павел Лузин, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), заяви:
„С тежки загуби в Украйна, Русия има нужда от пушечно месо.“
Той добави, че повечето чуждестранни новобранци идват от страни от Централна Азия и Африка, Сирия и Афганистан.
Не е ясно точно колко чужди граждани са постъпили в редиците на Русия. Но Лузин казва, че техният ограничен брой служи главно за засилване на наративите на Русия, че има международна подкрепа за своята война. Той допълва:
„Без да говорят езика, да познават местния терен или да имат подходящо обучение за съвременна война, те ще бъдат бързо убити и това е.“
Присъединяване към 106-та
За повечето от кубинците, с които POLITICO разговаря, тяхното участие в руската армия е започнало в края на 2022 г., когато някой, използващ името Елена Шувалова, започва да публикува в страници в социалните медии, насочени към кубинци, които искат да отидат в чужбина или вече са в Русия. Една публикация показва жена в дълга пола пред кола, украсена с кубинско знаме и „Z“, руският символ на войната. В придружаващия текст Шувалова предлага едногодишен договор с руската армия, „помощ“ за необходимите езикови изпити и медицински прегледи и „експресна легализация до два дни“.
Заплащането се състоеше от еднократна помощ от 195 000 рубли (около 2000 долара), последвана от месечна заплата от 204 000 рубли (2100 долара). За сравнение, средният БВП на глава от населението на Куба през 2020 г. е бил 9500 долара годишно.
От четиримата новобранци в момента в Русия, които споделиха историите си с POLITICO, трима казаха, че са били докарани от Куба това лято. Вкъщи те работеха в хотелиерство, преподаване и строителство. Един от тях сподели, че има професионално военно минало. Други двама бяха отслужили две години стандартна задължителна военна служба. Въпреки че са знаели, че ще бъдат наети от руската армия, те са уверени, че ще работят далеч от фронтовата линия като шофьори или строителни работници.
„Да копаем укрепления или да помогнем за възстановяването на градовете“, каза раздразнената съпруга на един новобранец пред POLITICO.
Тъй като може да бъдат обвинени в присъединяване към наемническа група в Куба или в държавна измяна или шпионаж в Русия за разговор с репортер, POLITICO промени имената на новобранците, цитирани в тази история. Всеки от тях потвърди, че са били докарани от Варадеро заедно с още няколко десетки мъже. Те са гневни, че паспортите им не са подпечатани при заминаване и че при влизане в Русия миграционните им карти са отбелязани като цел на престоя „туризъм“.
При кацане на московското летище Шереметиево новобранците са посрещнати от жена, която се представя като Даяна, която уточнява, че е кубинка с руски връзки. След това мъжете са натоварени на автобус и са отведени до това, което един новобранец описа като „празна училищна сграда“ близо до Рязан, град в западна Русия на 200 километра югоизточно от Москва. Там те преминават бегъл медицински преглед и са подложени на голямата бюрокрация, която включва и подписването на договор с руското министерство на отбраната. Един новобранец издаде, че испанската версия на текста е предоставена на тези, които изрично са го поискали, но други казаха, че преводач просто е обобщил устно съдържанието му.
Новобранците разказаха, че някои от новопристигналите са останали във военно поделение в Рязан. Но повечето бяха прехвърлени в 106-а гвардейска въздушнодесантна дивизия, базирана в град Тула близо до Москва, която беше разгърната в едни от най-ожесточените боеве в Украйна.
Киев твърди, че 106-та е до голяма степен „срината със земята“ в първите дни на нахлуването, когато се опитва да превземе Киев. През последните месеци той беше разположен около Соледар и Бахмут, горещи точки в Източна Украйна. Един от новобранците си спомня:
„Когато ни дадоха униформата и ни казаха да тръгнем да тренираме, разбрах, че изобщо не става дума за строителство.“
Дотогава обаче той седи заключен.
Юридичен съветник, който е добре известен в руската кубинска общност, каза пред POLITICO, че е предал същото жестоко послание на десетки кубински новобранци, които са се обърнали към него за помощ:
„След като сте подписали договора, дезертирането е равносилно на държавна измяна“.
Когато POLITICO разговаря с Педро в Тула, той каза, че се чувства в капан от решението си. Ето какво сподели мъжът през сълзи:
„Дойдох тук, за да дам на децата си по-добър живот, а не да убивам. Няма да стрелям нито един куршум.“
Той добави, че е обмислял да се опита да избяга. „Но къде да отида?“
Желаещи участници
POLITICO не можа да определи дали Шувалова или Диана работят за руските или кубинските власти. Нито една жена не отговори на молбите за коментар – въпреки че Шувалова каза на журналисти в рускоезичния Moscow Times, че работи безплатно.
Докато кубинското посолство в Москва не отговори на множество искания за коментар, самото правителство изпрати смесени съобщения. Малко след съобщението на Куба, че е разбила мрежата за трафик на хора, посланикът на Хавана в Москва коментира пред държавната агенция РИА:
„Нямаме нищо против кубинци, които просто искат да подпишат договор и да участват законно в тази операция.“
Руското министерство на отбраната не отговори на искане за коментар.
Не е лесно да се каже точно колко кубински граждани са се присъединили към руската армия. В разговори с POLITICO новобранците потвърдиха, че приблизително 140 кубинци в момента са в Тула. А обаждащ се на базиран в Маями испаноезичен телевизионен канал в началото на септември издаде, че има около 90 кубинци под свое командване в Рязан.
Съвкупност от 198 хакнати документа, за които се твърди, че принадлежат на скорошни кубински новобранци и публикувани онлайн от украинския уебсайт Informnapalm, показаха, че възрастта на тези, които са се присъединили към руската армия, варира между 19 и 69 години. Повече от 50 от паспортите са издадени през юни и юли тази година.
Не всички кубинци, с които POLITICO разговаря, казаха, че са били подмамени да се присъединят към войната. В снимки, споделени онлайн и в приложения за съобщения, много позират гордо във военно оборудване, някои носят оръжия.
„Никой не е опрял пистолет в главите им“, категоричен е за свои познати в Украйна Йоени Вега Гонзалес, 36-годишен кубински мигрант в Русия.
„Договорът ясно показва, че отивате на война, а не да играете топка или да къмпингувате.“
Той сподели, че му е отказана възможността да се присъедини, защото не говори руски.
„В противен случай щях да отида на фронта с гордост и високо вдигната глава.“
По време на репортажа на тази статия няколко кубинци, които все още са на острова, протегнаха ръка и казаха, че искат да се запишат. Всички посочиха икономически, а не политически причини като своя основна мотивация.
Разказите за ежедневието зад оградите на тренировъчните площадки се различаваха значително един от друг. Някои новобранци описаха общуването си с руснаците като приятелско, а атмосферата като спокойна. В свободното си време пушели цигари и пиели кока-кола (официално я няма нито в Куба, нито в Русия). През уикендите ходели да разглеждат забележителностите и да се забавляват в баровете на града. Но тези, които твърдят, че са били подмамени в служба, изглежда са и малцинство, се оплакват от забавяне на плащанията и казват, че са заплашени от лишаване от свобода за съпротива на заповеди.
На въпрос за моралните последици от решението му, един новобранец в Тула каза, че това не е основната му грижа. Мъжът обясни:
„Това е начинът, по който намерихме да се измъкнем от Куба. Никой тук не иска да убива никого. Но ние също не искаме да умрем.“
