Съпредседателят на Сдружение РОД /Родители, обединени за децата/ Давид Александров излезе с позиция повод разразилия се дебат след решението на Върховния касационен съд /ВКС/, който е категоричен, че в България не може да има смяна на пола. Той посочи, че е очаквал с нетърпение реакцията на ЛГБТ лобито у нас. Ето каква е била тя:
„1. Разбира се, спретна се протестче в София пред Съдебна палата. Скандира се, че се нарушават общочовешки права и се дискриминира група от хора, че ще съдят родината си в ЕСПЧ с цел да търсят справедливост, че България е изостанала и т.н.
(Веднага правя една скоба, че в сравнение с прайда по толкова важна за тях тема, на протест се събраха около 100 човека. За сравнение на прайда казаха, че са били 10 000, задайте си въпроса от къде тогава идват тези хора и как така само юни могат да ги съберат?)
2. Вече близо седмица в различните телевизии се организира уж дебат (в големите медии се наблюдава подкрепа на водещия към противниците на решението)
Опорните точки също са стандартни:
– ние сме дискриминирани.
– това решение е много слабо и основано на религиозни предпоставки.
– българските съдии не разбират, че има разлика между биологичния пол, с който се раждаме, и този който ни е заложен в мозъка от раждането.
– тези със сменения пол имат проблем, защото изглеждат на противоположния, но по документ не са с променен, заради което търпят множество подигравки.
– България е част от европейското семейство. Не трябва да оставяме Русия да ни разделя от него. (разбирайте: Русия има пръст в решението на ВКС).“
Давид Александоров е дълбоко изненадан от юристи, които се опитват да критикуват решението на ВКС. Едно решение, което нямаше полезен ход да бъде произнесено по друг начин.
Защо? Отговора е много лесен, заради Решение №13 от 2018 г. (Истанбулска Конвенция).
Ето някой от най-запомнящите се точки от решението на Конституционния Съд:
1.Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
2. В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.
3.Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.
„Тези няколко реда са бледа извадка от блестящия анализ на Конституционния съд, с който ясно прекратиха всякакви последващи опити за въвеждане в българското законодателство на трети пол, социален пол, смяна на пола и т.н. Чух всякакви обяснения от “юристи” как решението на ВКС било “глупаво”. Може ли тези “юристи” да ми обяснят, ако съдиите бяха постановили по друг начин, то как тогава това нямаше да противоречи на решението на Констотиционния съд, което е в пъти по-важно и значимо за правото?“, посочва още Александров. И подчертава:
„Нима е възможно в една правова държава да има едно решение на КС и в противовес на него друго решение на ВКС! За всеки юрист е ясно, че това няма как да се случи и тогава наистина съдиите щяха да бъдат порицани за неадекватно решение. “Съдят България в ЕСПЧ и търпим глоби!” Ами ще търпим глоби, защото в Европейския съюз при подписването на договора, каквото се е изисквало за влизането ни е изпълнено още 2006г. с направените промени в конституцията ни. Нито в договора ни за присъединяване към европейското ни семейство, нито при влизането ни е поставено условие да си променяме конституцията за понятия от типа трети пол. Ние нямаме такъв ангажимент и изискване. В този ред на мисли, нито ЕП, нито ЕСПЧ могат да задължат България да направи промени в конституцията си, защото да напомня ние сме суверена държава и равноправни членове на Европейския съюз, ние не сме федеративна държава и е добре това да се помни и отстоява.“
Той коментира и твърденията, че ако не дадем възможност за юридическа промяна на пола, това означава, че се поддаваме на руско влияние, като подчертава, че Европа също има Изток и Запад. И Източна Европа в никакъв случай не означава Москва.
„Усложливо се забравя, че преди 3 години Европа се раздели на две във важно гласуване срещу Унгария – именно за решението на Орбан за забрана на джендър пропагандата сред децата. Тогава източна Европа надделя над западна и се показа разлика в мисленето, а тогава нямаше война между Русия и Украйна. Не забравяйте, че в едно семейство има различни хора, с различен характер, мислене и ценности, така трябва да е в Европейския съюз. Ние сме едно, но да уважаваме различието помежду си. Ние не можем да кажем на Германия и Франция каква ценностна система да имат, но нека да не се опитват те да ни казват каква да има в България“, категоричен е още Давид Александров. И допълни:
„Помнете, че следващия опит ще бъде промяна на Конституцията, с цел да се преодолеят тези спънки, но ще бъде замаскирано, че ето политическата система не работи.“
