Когато говорим за Себето, не бива да си представяме, че това е нещо далечно, незнайно и непознато. Себето, това сме самите ние. Вярно, има по-повърхностни и по-дълбоки слоеве, но така или иначе Себето сме си самите ние. Объркващото е това, че едновременно сме Себето и маймунският ни ум. Когато последваме ума си и се изгубим в лабиринтите му, пак сме си ние.., но просто сме в мъгла и даваме воля на илюзиите, на измамите на ума. Едновременно сме себе си и сме подведени по заблудите.
Разбира се, по-дълбоките нива на Себето не могат да се объркат, нито да се подведат от невежество и глупост, но обичайно ние сме на повърхността, и когато се залутваме, ние сме обзети от ума си.
Сега в ума ми изниква едно стихотворение на японския монах Иккю, което говори точно за това:
„Не се тревожи моля те, моля те
Колко пъти трябва да го кажа.
Няма как да не си този, който си
И където си.“
В смисъл, ние винаги сме Себе си, няма смисъл да ходите да търсите Себе си някъде другаде. Ние винаги сме Себе си, плюс илюзиите – менталните формации – представи, концепции, навици, стереотипи на мислене, чужди мнения и прочие. И щом се освободим от илюзиите на ума, в нас остава само Истинската ни Природа. Не си представяйте, че всичко е много сложно, само умът го прави объркващо, иначе дълбоко в нас всичко е ясно и чисто като небе.
Ето, една интересна история на монаха До-Зен:
„Когато До-Зен постигнал просветление се разсмял.
Хората около него го попитали учудено:
– Защо се смееш?
– Защото това към което цял живот съм се стремял се оказа нещо толкова обикновено.“
Себето, което е всъщност е Истинската ни Природа винаги е в нас, винаги е било и винаги ще бъде. Това сме самите ние. То никога не ни е напускало. Само подвеждането ни след илюзиите, пороците, ограничения човешки ум прави така, че да не познаваме самите себе си.
В момента, в който спрем да вървим след ума си, ние сме Себе си – Истинската си Природа.
Така че, приятели, не си представяйте, че да сте Себе си е нещо друго, различно от обичайното ви естествено състояние. Истинското ви Себе сте самите вие, но без пороците, без лошите си навици, без невежеството си и натрапените ви от живота представи за света. Естествено, че Себето има много дълбоки нива, които вие сте забравили, заради навикналия ум, да мисли по човешки начин и според натрапените ни разбирания на земния живот. Фалшивата ни природа е като фалшива самоличност – уж сме ние, само че фалшиви, неистински и измамни. Това е нашият човешко-маймунски ум, който ни отнема вниманието и ние виждаме само ограничения, преходен, материален живот. Вървим след суетата на мнимата сигурност, след богатствата, представяйки си, че ще ги имаме вечно. Просто следваме кръговрата на живота и смъртта, крачим след добрата и лошата карма и така пропускаме да осъзнаем кои всъщност сме?! Ако можехме да пуснем илюзиите си щяхме да знаем кои сме, веднага биха отпаднали всички суети, след които вървим – материални богатства, вкопчвания за хора и предмети, и прекомерното желание да имаме сигурността и уважението на целия свят. Ние така или иначе всичко това го имаме, но по начин по който не можем да го осъзнаем. В единното Цяло няма нищо, което да ни липсва и няма нещо, с което можем да сме по-щастливи и защитени.
Медитацията ни помага да можем да изоставим маймунския си ум и да последвам Истинската си Природа. Когато медитираме ние не се захващаме с мислите, които изникват и се опитват да обземат съзнанието ни. Просто стоим и ги наблюдаваме дотогава, докато те постепенно утихнат от само себе си. Не бива насила да искаме да потиснем и да накараме ума да замълчи, защото това е невъзможно и ще доведе само до временен ефект и напрежение. Стоейки неутрални, ние пускаме всичко, което идва, да стои и да отминава. Щом не отдаваме енергията си и щом не участваме в мислите, умът ни утихва, става пуст и умиротворен. Така той може да отразява ясно Истинската си Природа. И така можем да следваме Вечното и Непреходното в нас.
Този, който следва Себе си, той върви Пътя на Безграничния!
