Съществува нарастваща загриженост сред гражданите по целия свят относно изменението на климата, според ново глобално проучване, цитирано от “BBC”. Но респондентите в него са показали много различни нагласи към нивото на спешност, необходимо за справяне с проблема.
Големите мнозинства в по-бедните страни са категорично съгласни с борбата с изменението на климата със същата сила като с COVID-19. Въпреки това при по-богатите нации подкрепата за бързи действия е далеч по-приглушена.
Междувременно принцът на Уелс предупреди, че климатичната криза ще “намали” въздействието на коронавируса. Проучването, проведено от Globescan, дава нови доказателства, че хората по целия свят остават много загрижени за изменението на климата, въпреки пандемията и последващото икономическо въздействие.
В анкетираните 27 държави около 90% от хората смятат изменението на климата като много сериозен или донякъде сериозен проблем. Тази констатация се засили през последните няколко години. С това чувство за спешност се наблюдава голямо увеличение сред анкетираните в Канада, Франция, Индия, Кения, Нигерия и САЩ.
В САЩ този брой хора, които възприемат проблема като сериозен или много сериозен, се е увеличил от малко над 60 на сто през 2014 г. до 81% през юни тази година, когато е проведено допитването – това се случва въпреки известния скептицизъм на президента Тръмп по въпроса.
През същия период сериозните опасения относно изменението на климата в Индия са нараснали от 70% на 93 на сто от анкетираните. Според експерта Ерик Уан от Globescan кризисната ситуация е увеличила усещането на хората за заплахата от повишаването на температурите. Пред BBC News той каза:
“Това е година на уязвимост и изостряне на неравенството и тези, които са най-податливи на смущения, се чувстват най-сериозни”.
Но когато хората бяха попитани дали техните правителства трябва да се справят с проблема със същата спешност, както са се справили с пандемията от коронавируса, започнаха да се появяват големи разлики между богатите и бедните.
Япония, Швеция, Австралия, САЩ и Великобритания бележат по-малко от 45% от анкетираните, които са категорично съгласни с предприемане на спешни действия.
В Кения, Мексико, Аржентина, Турция и Нигерия цифрата е доста над 70 на сто при всички тях. По същия начин, попитани кой ще пострада най-много, над 60% от анкетираните в Бразилия, Кения, Турция, Нигерия и Южна Африка категорично се съгласиха, че това ще бъдат бедните хора.
Но в Япония, Австралия, САЩ, Обединеното кралство и други, по-малко от 40% силно смятат, че най-тежките удари ще поемат бедните. Може би един от ключовите фактори за тези несъответствия може да се свежда до личния опит от изменението на климата.
Във Великобритания само 13% от анкетираните казват, че са били лично засегнати от повишаването на температурите, в сравнение с 34 на сто от хората, които са казали, че са били лично засегнати от пандемията от коронавируса.
Имаше подобни разлики в по-богатите страни като Швеция, САЩ и Япония. Но в Мексико, Турция и Виетнам повече от 50% от анкетираните заявиха, че имат личен опит с изменението на климата. Ерик Уан сподели:
“Спомням си за урагана Катрина , който беше преломен момент в повече от две десетилетия на проследяване на общественото мнение относно изменението на климата”.
“Имаше истински шок в системата и номерата на анкетите се промениха доста, тъй като хората все повече осъзнаваха, че това е сериозен проблем, че е антропогенен и че всъщност сме уязвими и не сме особено защитени.”
Анкетата е проведена онлайн сред 1000 възрастни във всяка от 27-те държави. Пуснато е в началото на Седмицата на климата 2020 в Ню Йорк, която се очаква да бъде най-голямата среща на върха по климата, която се провежда тази година и е факт благодарение на сътрудничеството с ООН.
