С всеки прилив Абдус Сатер наблюдава как морето ерозира малко повече от живота му, пише „Асошиейтед прес“. Неговото село Бонотола в югозападен Бангладеш, с калните си пътища и къщи с ламаринени покриви, някога е било дом на над 2000 души. Повечето от тях са били фермери като 58-годишния Сатър. Тогава надигащите се морета натравят почвата със солена вода. Два циклона през последните две години са разрушили калните насипи, които са предпазвали селото от приливни вълни. Сега в него са останали само 480 души, а другите са останали без дом край морето.
Ефектите от глобалното затопляне – особено засилените циклони и крайбрежните и приливните наводнения, които носят солена вода по-навътре – опустошават Бангладеш и унищожават поминъка на милиони, споделя Мохамад Шамсудоха, главен изпълнителен директор на Центъра за научноизследователско развитие с нестопанска цел. Той коментира:
„Това е сериозна грижа за страна като Бангладеш.“
Мъжът добавя, че прогнозите показват, че около 30 милиона души може да бъдат разселени от крайбрежните региони на страната.
Със световните лидери, събрани в Глазгоу, Шотландия, за климатична конференция на ООН тази седмица, страни като Бангладеш настояват за повече финансова подкрепа, за да се справят с глобалното затопляне.
Десетилетната сделка за богатите страни да дават на бедните нации 100 милиарда долара всяка година, за да преминат към чиста енергия и да се адаптират към изменението на климата, не е изпълнена. Дори парите, които се предоставят – около 80 милиарда долара през 2019 г. – са разпределени и не са достатъчни, за да дадат голяма разлика на място.
В Габура, друго село в делтата на река Бенгал, 43-годишната Назма Хатун се мъчи да нахрани двете си дъщери. Половината от оскъдния ѝ дневен доход – по-малко от 3 долара, които припечелва от шиене и продажба на плат – отива за лекарства за кожни заболявания, от които тя споделя, че страдат всички в селото поради повишаването на морското равнище, което е замърсило земята и водата. Жената заяви:
„Имаме вода навсякъде, но вече нямаме капка за пиене от езера или кладенци.“
Тази земя някога е била плодородна. Хатун казва, че мангото и джакфрутът са процъфтявали и всеки отглеждал зеленчуци в задния си двор, разчитайки на езера, реки и кладенци за питейна вода. И е категорична:
„Сега е невъзможно. Вижте езерото тук, прясната вода изчезна.“
През 1973 г. 833 000 хектара (3216 квадратни мили) земя са били засегнати от нахлуващата морска вода, ускорена от по-чести циклони и по-високи приливи, които са замърсили водните запаси. Това е по-голямо от американския щат Делауеър. Цифрата нараства до 1,02 милиона хектара (3 938 квадратни мили) през 2000 г. и 1,056 милиона хектара (4 077 квадратни мили) през 2009 г., според Института за развитие на почвените ресурси в Бангладеш. Солеността в почвата се е увеличила с 26% през последните 35 години.
В село Бонбиби Тола жените се събират ежедневно при кладенец за питейна вода с ръчна помпа, за да събират вода за готвене и пиене. Жените изминават до 4 километра (2,5 мили), теглейки вода всеки ден.
Но това няма да продължи дълго. Кладенците в региона имат прясна вода само през месеците след мусонните дъждове. През лятото – когато потокът от хималайските реки намалява – прясна вода става оскъдна, разказва една от жените, Махесвари Халдер. А ето и думите ѝ:
„Това е съдбата, на която всички се предаваме.“
Трите села се намират в югозападния регион на Бангладеш Шямнагар, където живеят 400 000 души. Длъжностни лица казват, че правителството няма финансиране за допълнителни инсталации за обезсоляване, които да превърнат солена вода в прясна такава. Аламгир Кабир, директор на местна неправителствена организация, фондация Nawabenki Ganomukhi, казва:
„Зоната се нуждае от може би 500 инсталации за обезсоляване. Но ние разполагаме само с около 50.“
Въпреки че вижда ръст на брутния вътрешен продукт от 6,2 милиарда долара през 1972 г. до 305 милиарда долара през 2019 г., Бангладеш не може да плати сама разходите, които отиват за глобалното затопляне. Има само шест страни в света, които са по-засегнати от изменението на климата от 2000 до 2019 г., според индекса за ефективност на изменението на климата за 2021 г. от нестопанската организация Germanwatch.
„През тези години Бангладеш загуби 0,41% от брутния си вътрешен продукт поради изменението на климата, а един циклон през 2019 г. причини загуби на стойност 8,1 милиарда долара“, казва Абул Калам Азад, специален пратеник на страната във Форума за уязвими от климата, група от нации, които са най-застрашени от въздействията, прогнозирани за по-горещо бъдеще. Бангладеш, страна с население от около 160 милиона души, исторически е допринасяла за част от световните емисии, но въпреки това страната е опустошена от изменението на климата, каза той. Азад казва, че помощта под формата на скъпи заеми няма да е от полза, но евтините заеми, комбинирани с безвъзмездни средства, биха помогнали.
Екологичните активисти казват, че е необходима морска промяна в международния дебат за помощта за климата, за да се гарантира постоянно увеличаване на финансирането на бедните, уязвими нации от различни публични и частни източници.
„Трябва също така да се уверите, че поне 50% от средствата отиват за адаптиране (към изменението на климата), защото хората са на първа линия“, каза Дженифър Морган, ръководител на Greenpeace International.
Говорейки пред колеги лидери в понеделник, министър-председателят Шейх Хасина на Бангладеш повдигна трънливия въпрос за големите замърсители, които плащат компенсация за разрушенията, причинени от глобалното затопляне. Тя предипреди:
„Въпросът със загубите и щетите трябва да бъде разгледан, включително глобално споделяне на отговорността за климатичните мигранти и тези, разселени от покачване на морското равнище, повишаване на солеността, ерозия на реките, наводнения, суши.“
Парижкото споразумение от 2015 г. вече съдържа разпоредба за това. Член 8 гласи, че страните по пакта „признават значението на предотвратяването, минимизирането и справянето със загубите и щетите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата, включително екстремни метеорологични явления и събития с бавно начало, както и ролята на устойчивото развитие за намаляване на риска на загуби и щети“. В скорошен документален филм Салимул Хук, директор на базирания в Бангладеш Международен център за изменение и развитие на климата каза:
„За съжаление, няма нито една стотинка, изразходена за загуби и щети.“
Хук твърди, че компенсационният фонд за петролни разливи предлага шаблон за това как големите замърсители, особено компаниите за изкопаеми горива, могат да осигурят финансиране на нации, чиито острови са били отнесени или фермите са превърнати в пустиня в резултат на глобалното затопляне.
Богати страни като Съединените щати са предпазливи от всякакви предположения, че биха могли да носят юридическа отговорност за своите десетилетни емисии на парникови газове, които все още се задържат в атмосферата. Но решаването на подобни проблеми в Глазгоу ще бъде от решаващо значение, каза Хък и подчерта:
„В противен случай развиващите се страни, особено най-уязвимите, ще сметнат (конференцията) за провал.“
За селянина Сатър вече може да е твърде късно. Всяка сутрин вълни навлизат в дома му и скоро той, съпругата му и двамата му сина ще трябва да бягат. Морето е отнело бъдещето и миналото им, признава самият той, сочейки кален изкоп, който някога е бил двор, където са били гробовете на родителите му. И е отчаян:
„Просто е въпрос на време.“
