Имало едно време едни местни избори. Те били през далечната 2019-та година и се провели в един морски град – Бургас. Град, който бил известен с красотата си,
деформираните му жители и калпавите началници.
В този град живеели всякакви хора, хорица и предатели.
Един от тези предатели бил много важна и интересна личност. Той бил толкова подъл, лъжлив, ехиден, интелектуално скопен, сервилен, че дори махнал огледалата от дома си, за да не си гледа нелицеприятното изображение. Ходил и със странни шапки, за да отвлича вниманието на хората и да му гледат по-малко физиономията.
Той се казвал Крал Ничий. Кръстили го така, защото знаели, че ще бъде крал на нищо и никой, но знаели ли, че ще и краде. И познали. Той крал доверие, симпатии, информация и ги търгувал за няколко акчета.
Често, различни хора и по различни поводи, си казвали:
„Такава гнида се ражда веднъж на 1000 години. Защо се падна в Бургас да се роди и то точно в това хилядолетие?!“
Този човек бил заможен и това му давало някои предимства. По време на изборите се възползвал от състоянието си и за пореден път станал още по-важна личност. Той имал властта да властва!
Как се вкопчил във властта било загадка за почти всички. Хора и хорица се чудели дали наистина са го харесали някакви заблудени души, дали е отделил от залъка си и си е купил харесване, дали някой му е помогнал да се сдобие с харесвания, дали някой му е купил харесвания. Някой някъде знаел отговора на загадката, но пазил тайната за себе си.
Крал Ничий си намерил къщичка с обитатели и започнал да властва заедно с тях. Те били семейство и били задружни, но не знаели какъв подлец се е намъкнал при тях. Не знаели, но щели да разберат. По трудния начин.
Ден след ден Крал Ничий показвал кое му е истинското семейство. Често ходил при един друг по-могъщ крал, който крадял много повече – кралят на вафлите, който за по-кратко го наричали Вафлата.
Вафлата бил подобна гнида, но поне бил верен на семейството си, докато Крал Ничий нямал угризения и предателството му станало почасово. Започнал да се кара със семейството си, говорил срещу тях, не участвал в семейните сбирки, бил против семейните решения. Вече не се криел. Ясно показвал, че другото семейство му е по-сладко, милее за него, защитава го.
Защо бил избрал ново семейство, какъв стимул имал и защо го правил по този начин – това знаели Крал Ничий и Вафлата, но те ревностно пазели тайната. Дали имал да си връща за харесванията или чакал нови такива, дали искал повече залъци да хапне, дали го правил от глупост, дали не знаел какво прави, дали е бил излъган или пък бил гениален хитър ход – всичко това щяло тепърва да се разбере.
Един ден на истинското семейство на Крал Ничий му писнало и го обесили…
