Европейският съюз /ЕС/ и еврозоната допускат грешки, учат се и в резултат на това еволюират. Няма безпроблемна и безгрешна парична система, като въпросът всъщност е как тя се променя и развива. Тази тема беше застъпена по време на журналистическия семинар „България в ЕС през 2023 г. – реформи и борба с дезинформацията“, който се проведе в Бургас, като беше изтъкнато още, че глупавите политики водят до лоши резултати. Събитието беше водено от Никола Миладинов, съветник „Преса и медии“ в Представителството на Европейската комисия /ЕК/ в България. В него се включи и ръководителят на Представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов.
В момента от Европейската комисия разработват в помощ на българските граждани информационна кампания, свързана с въвеждането на еврото, като се очаква стартът й да бъде даден това лято.
Главният икономист от „Института за пазарна икономика“ /ИПИ/ Лъчезар Богданов представи презентация, като започна с важно уточнение, че масово се бъркат ЕС, еврозоната и Банковият съюз. И е добре всеки гражданин да бъде запознат с разликата между тях. През годините еврозоната се е разширявала постоянно и постепенно, има различен опит от държавите в нея и е хубаво той да се използва. От 10 юли 2020 г. България е част от ERM II /втори Европейски валутно-обменен механизъм/, а от 1 октомври същата година Българска народна банка /БНБ/ и Европейската централна банка /ЕЦБ/ са в тясно сътрудничество. Интересен факт е, че страната ни е единствената в Европейския съюз, която е член на Европейския банков съюз, но не е част от еврозоната.
През изминалата година се е завъртяла кампания, според която „Европа иска и ни дърпа нарочно към еврозоната, а ние не искаме и се дърпаме“. По време на събитието стана ясно, че няма такова нещо и не е задължително, а пожелателно да сме част от тази група, приела еврото за своя официална валута. Дори след фалита в Гърция от 2015 г. много се внимавало кои страни искат да се присъединят.
Факт е, че с влизането в еврозоната, част от законодателството у нас ще трябва да се промени. На семинара бяха обсъдени и ползите за една страна да бъде част от еврозоната, която представлява 16% от световната икономика и търговия, както и 21% от глобалните резерви. Беше отбелязано, че хората у нас са бедни и подобна промяна буди страхове, но е много важно политиците и медиите да ги запознаят с реалните цифри и факти.
На въпрос на Искра.бг реалистични са прогнозите на новото правителство, че България ще влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г., беше отговорено, че всичко зависи от действията на политиците, а не от техните заявки. Важно е да има разумно поведение с инфлацията и държавата да не е в процедура по прекомерен дефицит. Но все пак най-важни били политическите действия. Попитани дали очакваният референдумът ще бъде легитимен и произтичат ли заплахи от него, експертите изтъкнаха, че не са юристи, но възниква казус предвид това, че не може с референдум да се решават неща, за които вече има подписани международни договори
Сред лекторите в семинара беше и руският разследващ журналист Андрей Захаров, който е роден в Санкт-Петербург и е работил за „Фонтанка.ру“, разследващото списание „Проект“, BBC, но след свое разследване за тайната дъщеря на Путин, през 2021 г. е нарочен за чуждестранен агент в Русия и заради това напуска родината си. Той обясни кои са държавните медии в Русия, кои са частните и кои са независимите. Даде и много практически съвети за използването на Телеграм. Според него независимите медии следват стандарти, дават най-малко по две гледни точки или търсят повече от един източник на информация. По думите му много е важно да се дават двете гледни точки и журналистът да критикува тази, която смята за грешна. Важен е източникът на информация, който да е достоверен. Той смята, че стандартите в българските медии са много ниски и рядко се търси дълбочината зад думите.
По време на семинара доц. Ралица Ковачева, която е главен редактор на „FactCheck.bg“ обясни каква е разликата между дезинформацията и пропагандата. Дезинформацията представлява всички форми на невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и разпространена с намерението да причини вреда на обществото или с цел печалба. Пропагандата не се интересува от фактите. Това е целенасочен опит да се повлияе мнението на аудиторията, като се предават идеи и ценности с определена цел, съзнателно оформени да обслужват интересите на пропагандистите и техните политически господари /Ян Милисън/.
Пропагандата работи, защото се целта й са емоциите, личният опит на хората, убежденията, ценностите и поляризацията. Когато тя е силна, успява успешно да притъпи рационалните аргументи, знанията, фактите, критичното мислене и общественото единство.
Конспиративните теории са нещо много старо и обичано от хората, стана ясно на събитието, като беше обяснено, че те се използват от пропагандата. При конспиративните теории винаги има един злодей и заговор, на който целта е определени хора да се облагодетелстват, а народът да „пострада“. Всички популисти използвали това.
Пропагандата обичала да работи с различни версии и колкото по-объркваща била, толкова по-добре. Основните заешки дупки се намирали в социалните мрежи. Общественото мнение не е гъба, посочиха експертите и добавиха, че то се управлява. За да изчезнат страховете на хората и да се формира правилно обществено мнение са нужни много обяснения и факти. А когато определени хора говорели лъжи за фактите, ролята на журналистите била те да бъдат опровергани. В заключение беше изтъкнато, че е много важно да се прави разлика между фактите и мнението, идващо от експерт, политик и т.н., тъй като второто не винаги представлявало истината.
