След лято с рекордни горещини, затоплянето по някакъв начин се влоши още повече през септември, след като Земята постави нова граница за това колко над нормалните са били температурите, съобщи Европейската агенция за климата в четвъртък, предава „Асошиейтед прес“.
Средната температура за миналия месец беше с 0,93 градуса по Целзий (1,7 градуса по Фаренхайт) над средната за септември за периода 1991-2020 г. Това е най-топлият марж над средния за месец за 83 години следене на данни, водени от Службата за изменение на климата Коперник на Европейската космическа агенция.
„Наистина е умопомрачително“, каза директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо.
„Никога не сме виждали нещо подобно в нито един месец в нашите записи.“
Докато юли и август бяха с по-горещи сурови температури, защото са по-топли месеци в календара, в септември се наблюдаваше това, което учените наричат най-голямата аномалия или отклонение от нормалното. Температурните аномалии са важни данни в затоплящия се свят.
„Това не е фантастична метеорологична статистика“, отбеляза в имейл ученият по климата Фридерике Ото от Imperial College of London. Той уточни:
„Това е смъртна присъда за хора и екосистеми. Унищожава активи, инфраструктура, реколта.“
Коперник изчисли, че средната температура за септември е била 16,38 градуса по Целзий (61,48 градуса по Фаренхайт), което счупи стария рекорд, поставен през септември 2020 г., с огромен половин градус по Целзий (0,9 градуса по Фаренхайт). Това е огромна разлика в климатичните рекорди. Горещите температури се разпростряха по целия свят, но се дължаха главно на постоянната и необичайна топлина в световните океани, които не се охладиха толкова много през септември, колкото обикновено, и бяха рекордно горещи от пролетта, уточни Буонтемпо.
Земята е на път към най-горещата си година в историята, с около 1,4 градуса по Целзий (2,5 градуса по Фаренхайт) по-топла от прединдустриалните времена, според Саманта Бърджис, заместник-директор на Коперник.
Миналият септември беше с 1,75 градуса по Целзий (3,15 градуса по Фаренхайт) по-топъл от средата на 1800 г., съобщи Коперник. През 2015 г. светът се съгласи да се опита да ограничи бъдещото затопляне до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) затопляне от прединдустриалните времена.
Глобалният праг от 1,5 градуса по Целзий е за дългосрочни средни температури, а не за един месец или година. Но учените все пак изразиха сериозна загриженост от поставените рекорди. Американският учен по климата Джесика Моерман, която също е президент на Евангелската екологична мрежа, изрази следното мнение:
„Това, което виждаме в момента, е фонът на бързо глобално затопляне с темпове, които Земята не е виждала от еони, съчетани с Ел Ниньо, естествен климатичен цикъл, което е временно затопляне на части от Тихия океан, което променя времето в целия свят. Този двоен удар заедно е мястото, където нещата стават опасни.“
Въпреки че Ел Ниньо играе роля, изменението на климата има по-голям отпечатък в тази топлина, смята Буонтемпо. От своя страна Ото признава:
„Наистина не се вижда край, като се има предвид, че нови петролни и газови запаси все още се отварят за експлоатация. Ако имате повече рекордно горещи събития, няма отдих за хората и природата, няма време за възстановяване.“
Буонтемпо изтъкна, че Ел Ниньо вероятно ще стане по-топъл и ще причини още по-високи температури през следващата година.
„Този месец беше, по мое професионално мнение като учен по климата – абсолютно ужасяващо явление“, написа климатологът Зеке Хаусфадър в X, известен преди като Twitter.
