Сериозни загуби, свързани със залежала продукция, изгубени пазари и ликвидационни продажби, тегнат над розопроизводството у нас, съобщават от „БНР“. От бранша настояват за спешно свикване на консултативен съвет в горското министерство, на който да бъдат маркирани някои от наболелите въпроси в сектора.
Една част от проблемите водят началото си от пандемията с COVID-19, но други са „влачени“ дълго назад във времето без да е намерено решение за справянето им. Това заяви председателят на Националната асоциация на розопроизводителите в България Христо Николов. Според него антикризисното подпомагане не е свършило „работата, която трябваше да свърши“. Причината е, че и тази мярка, подобна на доста други, „потъна по канали, които нямат никакво отношение към розопроизводството. Не доведе до инвестиции в насажденията, не доведе до подобряване на технологията на отглеждане, до подобряването на състоянието на розовите масиви“.
През последните години производителите са изкарали близо 80% повече масло, отколкото е предполагало търсенето. Заради кризата покрай коронавируса, сега се наблюдават огромни остатъчни количества, които вероятно няма да намерят реализация на пазара.
По сметка на браншовите организации в страната ни към този момент има над 70 000 декара с розови насаждения, уточни Христо Николов. Законът е извел на светло над 80% от сивия сектор, но продължава да има малки стопанства, които не са се заявили за идентификация и разчитат на „контрабандисти“ на розов цвят.
Председателят е сигурен, че много от хората в бизнеса няма да успеят да издържат на условията на труд и фирмите им ще бъдат продадени на ликвидационна стойност.
Поради неатрактивните, прекалено разпръснати розови градини, вероятността насажденията да останат без нови стопани е огромна. Това ще доведе до тяхното пълно унищожение и те ще се превърнат в среда за развитие на вредители по растенията.
