Южнокорейските военни предупредиха Северна Корея да не продължава с планираното изстрелване на шпионски спътник, като в понеделник намекнаха, че Сеул може да преустанови действието на междукорейското споразумение за намаляване на напрежението и да възобнови въздушното наблюдение на фронтовата линия в отговор, пише „Асошиейтед прес“.
Северна Корея се провали в първите си два опита да изведе в орбита военен шпионски спътник по-рано тази година и не изпълни обещанието си да направи трети опит през октомври. Южнокорейски официални лица заявиха, че забавянето вероятно се дължи на факта, че Северна Корея получава руска технологична помощ и че изстрелването може да се осъществи през следващите дни. В телевизионно изявление висшият южнокорейски военен офицер Канг Хопил заяви:
„Нашите военни ще предприемат необходимите мерки за защита на живота и безопасността на хората, ако Северна Корея продължи с изстрелването на военен шпионски спътник въпреки нашето предупреждение.“
Южнокорейският министър на отбраната Шин Уонсик коментира в интервю за обществената телевизия KBS в неделя, че изстрелването се очаква по-късно този месец и че южнокорейските и американските власти следят действията на Северна Корея.
Съветът за сигурност на ООН забранява изстрелването на сателити от Северна Корея, тъй като ги разглежда като прикрито изпитание на ракетната ѝ технология. Канг заяви, че макар Северна Корея да се нуждае от шпионски спътник, за да подобри наблюдението си над Южна Корея, изстрелването има за цел и да подсили програмата ѝ за ракети с далечен обсег.
Чуждестранни правителства и експерти твърдят, че Северна Корея търси руски технологии, за да подобри ядрения си и друг военен потенциал в замяна на доставките на конвенционални оръжия в подкрепа на руската война в Украйна. Както Москва, така и Пхенян отхвърлят като неоснователна предполагаемата сделка за трансфер на оръжие, но и двете страни – вкопчени в отделни, продължителни напрежения със Съединените щати – през последните месеци открито настояват за разширяване на сътрудничеството си.
През септември севернокорейският лидер Ким Чен Ун пътува до Русия, за да се срещне с президента Владимир Путин на космодрума, най-важния руски вътрешен център за изстрелване в космоса. Когато руските държавни медии попитаха Путин дали страната му ще помогне на Севера да построи спътници, той отговори:
„Затова сме дошли тук. Лидерът (на Северна Корея) проявява голям интерес към ракетните технологии.“
Шин подчерта, че с вероятната помощ на Русия Северна Корея изглежда почти е преодоляла неуточнен проблем с двигателя на ракета, необходима за изпращането на шпионски спътник в космоса. Той заяви, че Северът вероятно ще изстреля сателита преди 30 ноември, когато Южна Корея планира да изстреля първия си военен шпионски сателит от военновъздушната база Ванденберг в Калифорния. Канг не уточни изрично какви ответни мерки може да предприеме Южна Корея, ако Северна Корея извърши трето изстрелване. Той обаче категорично намекна, че стъпките могат да включват възобновяване на дейностите по въздушно наблюдение и учения с бойна стрелба в граничните райони, в нарушение на междукорейското военно споразумение от 2018 г. за намаляване на напрежението на фронтовата линия.
Канг твърди, че Северна Корея вече е нарушила споразумението многократно. Той цитира унищожаването от страна на Севера на незает междукорейски офис за връзка в Северна Корея, прелитането на безпилотни самолети в Южна Корея и ученията с бойна стрелба по западната морска граница.
„Въпреки многократните нарушения на споразумението от страна на Севера, нашите военни търпеливо спазват клаузите на военното споразумение, но това доведе до значителни проблеми в готовността на нашите военни“, изтъкна Канг.
Той заяви, че въздушното разузнаване на Южна Корея, предназначено за наблюдение на предно разположените артилерийски оръдия на Северна Корея, е било значително ограничено от споразумението от 2018 г. Канг подчерта, че южнокорейските военни части на граничните острови не са могли да провеждат учения с бойна стрелба в своите райони и вместо това са провеждали ученията на отдалечени вътрешни полигони.
Военното споразумение, постигнато по време на краткотрайното сближаване между тогавашния либерален президент на Южна Корея Мун Дже-ин и Ким, създаде буферни и забранени за полети зони по границата на съперниците. Двете Кореи също така премахнаха някои от своите постове за охрана на фронтовата линия и сухопътните мини.
Поддръжниците на споразумението в Южна Корея твърдяха, че то ще предотврати случайни сблъсъци със Северна Корея, но противниците му заявиха, че взаимното намаляване на конвенционалната военна сила ще отслаби военната готовност на Юга, тъй като ядреният потенциал на Севера остава непокътнат. По-късно отношенията между съперниците се обтегнаха след провала на по-широката ядрена дипломация между Ким и тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп през 2019 г. Оттогава Северна Корея се фокусира върху разширяването на ядрения си арсенал, което накара настоящия консервативен президент на Южна Корея Юн Сук Йол да разшири военните учения със САЩ.
Либералните съперници на Юн смятат, че прекратяването на споразумението от 2018 г. ще даде на Северна Корея още един повод за провокации.
Миналата седмица Северна Корея заяви, че успешно е тествала двигатели с твърдо гориво за нова балистична ракета със среден обсег – ход, който според експерти има за цел да добави ново оръжие към нарастващия ѝ арсенал от мобилни и по-трудни за откриване ракети, насочени към САЩ и техните съюзници.
