Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи призова Европейския съюз /ЕС/ да ускори процеса по интеграция на шестте страни от Западните Балкани, тъй като в противен случай съществува риск от повторно разпалване на етническите конфликти в региона, съобщи „Politico“.
„Северна Македония е мултиетническа и мултикултурна. Единствената тема, която подчини тези конфликтни точки и се превърна във възможност за обединение, е Европейският съюз. Ето защо всички групи, социални, културни, религиозни и етнически споделят един и същ идеал, а именно ЕС“, заяви Османи по време на посещение в Брюксел.
Всичките шест държави от региона – Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово са подали молби за присъединяване към ЕС, като до момента всяка от тях е постигнала различен напредък. Всички страни, с изключение на Косово, са получили статут на кандидатки, но в повечето случаи преговорите за присъединяване са в застой от години.
Брюксел започна преговори за присъединяване със Северна Македония през юли 2022 г. В момента страната преминава през така наречения процес по скрининг в ЕС, като е предвидено да се проведат допълнителни срещи до края на годината. През ноември Европейската комисия обяви, че процесът по скрининг върви „гладко“, но Скопие все още има какво да подобри по отношение на изкореняването на корупцията и организираната престъпност, както и на реформирането на публичната си администрация. Самият Османи, който по произход е македонец, принадлежащ към албанската етническа група, предупреди за потенциалните тежки последици, ако усилията за разширяване на ЕС се провалят.
В Северна Македония въоръженият конфликт от 2001 г., който избухна между етническите албанци и македонското правителство, завърши с мирно споразумение, в което бяха заложени по-големи политически права на малцинствата и децентрализация на управлението. Към днешна дата Османи определя този ход като положителен и „работещ“ пример, за разлика от Дейтънското мирно споразумение в Босна и Херцеговина. Въпреки това, рискът от етнически конфликти съществува и сега.
Перспективите на региона по отношение на подкрепата на ЕС са изправени пред сериозни политически препятствия. След победата на крайнодесния евроскептичен лидер Герт Вилдерс в Нидерландия и заплахите на унгарския министър-председател Виктор Орбан да блокира преговорите за присъединяване на Украйна съществува риск „инерцията“ в полза на разширяването на ЕС отново да спре. За да заобиколи тези пречки, Османи има прагматично решение, а именно процес на постепенна интеграция в три стъпки. По негови думи е редно страните кандидатки първо да получат статут на „наблюдатели“ по време на заседанията на Съвета, след това да получат достъп до вътрешния пазар и в крайна сметка да имат право да получават средства от структурните и кохезионния фонд на ЕС, без да стават пълноправни страни членки. Според външния министър на Северна Македония сегашният подход е много краен. Той отправи директния въпрос: „Защо просто да не започнем да се интегрираме в ЕС преди пълноправното членство?“
