От малка, неописуема къща в тежко бомбардирано село в Източна Украйна, Андрий „Туман“, чийто превод означава „мъгла“, командва своя батальон денонощно да удържа засилващите се руски атаки, пише „Агенция Ройтерс“.
Това, което украинските сили отдавна описват в град Бахмут, се играе и на север в района на Луганск – повече руски войски, оръжия и агресивни тактики, които Москва се надява да доведат до така необходимия за нея пробив.
Медици, докладващи на Туман, описаха тежки жертви през последните седмици, още едно доказателство, че тежката война по фронта, който минава през източна и южна Украйна, идва на висока цена и за двете страни.
Тътенът от далечен обстрел е постоянен фон, докато войниците се движат бързо през селото на бронетранспортьори, докато в базата си – прозорците ѝ са затъмнени – Туман извиква координати за артилерийски удари. Между предаването на съобщения по радиото 45-годишният командир, който се самоопределя като ичкериец, използвайки историческото име за южния руски регион Чечня, където се е сражавал в две войни, направи сподели:
„От началото на февруари те (руснаците) са извършили около 40 до 50 опита за атаки. Ние ги отблъснахме всичките.“
Той отхвърля контрола на Москва върху територията. Туман, набита фигура с тънка брада, се страхува, че движението с клещи, което руските сили се опитват в Бахмут, за да обкръжат украинските войски, защитаващи го, може да се повтори в по-голям мащаб в неговия сектор на фронта. Той е на мнение, че руснаците са променили посоката на атака наскоро, очевидно с намерението да поемат пътя към Лиман – град под украински контрол, който се намира на запад от Кремина, като по този начин образува върха на клещите.
В дъното на опита за обкръжение изглежда е Соледар, което означава, че район, много по-голям от Бахмут, би бил уязвим. Това може да позволи на Русия да се ускори на запад, след като беше практически блокирана от месеци. Той потвърди:
„Това е второто основно направление (след Бахмут), което е много интересно за врага, защото ако стигнат до Лиман, след това отвъд, има Краматорск и Славянск.“
И обясни:
„Това ще представлява заплаха от „клещи“, поради което те се опитват да се борят за тази зона толкова силно – това е не по-малко важно от Бахмут.“
Офанзиви и контразависимост
Някои анализатори казаха, че въпреки че това може да е намерението на Москва, те се съмняват в способността й да го изпълни предвид трудността, която Русия е имала при завладяването на практически изоставения и силно разрушен град Бахмут. Украинският военен анализатор Александър Мусиенко заяви:
„Наистина има увеличение на активността и те (руснаците) се опитват да се придвижат към Лиман – те успяха да напреднат 4 км през февруари.“
„Врагът ще има нужда от много сили, за да превземе тази линия (Славянск-Краматорск-Константиновка) и затова смятам, че това е малко вероятно, предвид загубите, които руските войски вече понасят“, добави той.
Президентът Владимир Путин определи едногодишната инвазия на Москва в Украйна като отбранителен отпор срещу това, което той вижда като враждебен Запад, склонен да се разшири в територии, исторически управлявани от Русия. Западът и Киев отхвърлят оправданието му за война, която според тях е заграбване на земя, което е убило десетки хиляди хора, опустошило е градове и е принудило милиони да бягат.
110-ти батальон на Туман действа на територия, превзета от руснаците, след като Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна през февруари миналата година и беше превзета от украинските сили в контранастъпление миналата есен. Следите от битката и последвалите артилерийски дуели са навсякъде. Домове и магазини са разбити, изгорели военни превозни средства са разпръснати из околните гори, а оръдията гърмят силно, докато стрелят по позициите на руснаците на североизток.
Въпреки цялата касапница, войната практически е приключила. Русия постигна само постепенни печалби около Бахмут, който се опитваше да превземе от осем месеца, и по на север. Туман призна, че вярва, че по-тежките атаки през февруари вероятно представляват руската офанзива, която западните военни експерти са очаквали още през зимата.
Александър, командир на звено в батальона на Туман, който се бие с руснаците в окопите на първа линия, също видя ескалация миналия месец.
„Те настояват силно. Хвърлят минохвъргачни бомби срещу нас“, сподели 50-годишният мъж пред „Ройтерс“ във вторник, описвайки руснаците, които напредват в пожарни екипи с друга вълна отзад, изпратена да ги замени, ако бъдат убити.
„През нощта те винаги атакуват пеша, а ние седим, гледаме през термоочилата си и ги стреляме.“
Батальонът постепенно увеличи силата си, добавяйки екипи с дронове и някои тежки въоръжения, включително танкове, и докато моралът остава висок, а Туман популярен лидер, командирите също говорят за нарастваща умора.
„Да ви кажа честно, наистина сме изтощени“, призна Сергей Павлович, 43-годишен заместник-командир, отговарящ за психологическата подкрепа. Той добави:
„Това е единственият сериозен проблем засега. Мотивацията е много висока.“
Що се отнася до опита на Украйна да поеме инициативата, Туман смята, че скоро може да се стигне до контранастъпление. По-топлото време превърна пистите в кал на много места, затъвайки тежкотоварни превозни средства. Туман обяви още:
„Те (украинските власти) подготвят много резервни батальони и те ще бъдат включени в контранастъплението. Пролет е и времето не е толкова благоприятно … така че вярвам, че идва април.“
Сковани във война
Съзнателният живот на Туман е помрачен от конфликти. Той заяви, че е участвал и в двете войни през 90-те години между руските войски и сепаратистите след разпадането на Съветския съюз. Той се пенсионира от украинските въоръжени сили през 2007 г., но се присъедини отново през 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти нахлуха в Източна Украйна. Той беше тежко ранен при експлозия през 2020 г., но се записа да служи след началото на пълномащабната инвазия.
Туман, който е мюсюлманин, загуби една от трите си съпруги във военните действия край столицата Киев в началото на инвазията. Единственият му син, който беше на 21 години, също загина по време на боевете в северния град Суми. Мотивацията му идва от отмъщението на руснаците и подкрепата на неговия батальон от няколкостотин войници. Той отказа да уточни колко войски командва или да позволи да се назове селото, в което „Ройтерс“ прекара два дни след него и войските му.
В друга стая на базата му двама мъже седяха зад лаптопи и наблюдаваха кадри на живо, изпращани от дронове, наблюдаващи руските позиции. Те използват това, за да идентифицират вражеските заплахи и да ги насочват с артилерия.
В околните гори, на черен път към фронтовата линия на около 8 км (5 мили), екип от двама души за медицинска евакуация чакаше войник, ранен в битка, да бъде докаран при тях от неговите другари.
35-годишният медик Михайло Анест заяви, че най-интензивните боеве са били през февруари, когато за един ден са били ранени 20 войници от батальона. Той потвърди:
„Има много артилерийски и минометен огън.“
„Ройтерс“ видя петима ранени войници, докарани от фронта в понеделник, двама от които повърхностно. Анест стабилизира войник с шрапнелни рани на десния му крак в линейка, преди да го отведе до близката клиника.
Туман подчерта, че се нуждае от повече артилерийска огнева мощ, включително боеприпаси, и няколко ракетни установки, за да поддържа натиска върху руснаците.
Засега изглежда, че артилерията държи ключа към защитата на позициите и приковаването на врага и от двете страни.
„Моите момчета се бият от месеци“, размишлява той и съжалява:
„Те умират без да виждат нито един руснак, защото всички са ударени от артилерия.“
