Лидерите на един свят, разкъсан от война, изменение на климата и продължаващо неравенство, се събраха на среща, за да чуят призива на шефа ООН за предприемане на обединени действия срещу огромните предизвикателства пред човечеството – и да започнат да дават свои собствени оценки на най-глобалните сцени, пише „Асошиейтед прес“. Преди годишното събиране на президенти и премиери, министри и монарси на Общото събрание генералният секретар Антонио Гутериш каза:
„Хората търсят от своите лидери изход от тази каша.“
Той обясни, че светът се нуждае от действия сега – не просто от повече думи – за справяне с влошаващата се климатична криза, ескалиращите конфликти, „драматичните технологични смущения“ и глобалната криза на разходите за живот, която увеличава глада и бедността.
„И все пак пред лицето на всичко това и повече геополитическите разделения подкопават способността ни да реагираме“, призна Гутериш.
Тазгодишната едноседмична сесия, първата пълна среща на световните лидери, откакто COVID-19 пандемията прекъсна пътуванията, събра 145 лидери, планирани да говорят. Това е голям брой, който отразява множеството кризи и конфликти.
Но за първи път от години президентът на САЩ Джо Байдън, който ще говори скоро след шефа на ООН, ще бъде единственият лидер от петте мощни нации с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, който ще говори пред 193-членното събрание.
Китайският лидер Си Дзинпин, руският Владимир Путин, френският Еманюел Макрон и британският Риши Сунак пропускат срещата на ООН тази година. Това би трябвало да насочи вниманието към президента на Украйна Володимир Зеленски, който ще се появи за първи път на подиума на събранието по-късно във вторник, и към Байдън, който ще бъде наблюдаван специално за възгледите си за Китай, Русия и Украйна.
Отсъствието на лидери от четирите сили на Съвета за сигурност предизвика недоволство от развиващите се страни, които искат големите глобални играчи да се вслушат в техните искания – което включа парична помощ, с която да започнат да затварят нарастващата пропаст между имащите и нямащите в света.
Г-77, основната група на ООН от развиващи се страни, която сега има 134 членове, включително Китай, лобира упорито тазгодишното глобално събиране да се съсредоточи върху 17-те цели на ООН, приети от световните лидери през 2015 г. Те силно изостават на половината път до 2030 г. падежна дата.
На двудневна среща на високо равнище за стартиране на действия за постигане на целите Гутериш посочи мрачни констатации в доклад на ООН през юли. Той изтъкна, че 15% от около 140 конкретни цели за постигане на 17-те цели са на път. Много вървят в грешна посока и не се очаква нито една да бъде постигната през следващите седем години.
Широкообхватните цели включват прекратяване на крайната бедност и глада, гарантиране, че всяко дете ще получи качествено средно образование, постигане на равенство между половете и постигане на значителен напредък в справянето с изменението на климата – всичко до 2030 г.
При сегашния темп, се казва в доклада, 575 милиона души все още ще живеят в крайна бедност и 84 милиона деца дори няма да ходят на начално училище през 2030 г. – и ще са необходими 286 години, за да се постигне равенство между мъжете и жените.
Гутериш заяви пред лидерите при откриването на срещата на върха в понеделник, която той призова за спасяване на 17-те цели за устойчиво развитие или ЦУР, че са обещали през 2015 г. да изградят „свят на здраве, напредък и възможности“ за всички хора – и да платят за това.
Скоро след като той говори, лидери от 193-те държави-членки на ООН приеха политическа декларация от 10 страници с консенсус, която признава, че целите са „в опасност“. Но той потвърждава повече от дузина пъти, по различни начини, ангажимента на лидерите за постигане на тези глобални цели, повтаряйки тяхната индивидуална важност.
Декларацията е кратка за конкретика, но Гутериш подчерта, че е „дълбоко насърчен“ особено от нейния ангажимент за подобряване на достъпа на развиващите се страни до „горивото, необходимо за напредъка на ЦУР: финанси“. Той посочи подкрепата си за стимули за SDG от поне 500 милиарда долара годишно, насочени към компенсиране на предизвикателните пазарни условия, пред които са изправени развиващите се страни.
След това на срещата на върха лидерите трябваше да поемат обещания за постигане на ЦУР.
Като пример министър-председателят на Непал Пушпа Камал Дахал, който председателства групата на най-слабо развитите страни на ООН, каза, че те се нуждаят от „мащабно увеличаване на достъпното финансиране“, включително чрез стимули за SDG. Той каза, че чуждестранните инвестиции в най-слабо развитите страни са намалели с около 30% през 2022 г. в сравнение с 2021 г. и призова развитите страни да бъдат по-щедри в подпомагането на най-бедните страни в света.
Има и стотици странични събития по време на седмицата на високо ниво.Първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел заяви пред репортери след закрита среща за опит за съживяване на десетилетния мирен процес между Израел и палестинците, че има „силен ангажимент към решението за две държави“. Той твърди, че е имало 60 участници в срещата, организирана от ЕС, Арабската лига и няколко други страни, и я нарече „добра отправна точка“.
По думите на Борел е имало „инжекция на нова политическа воля“ и са били създадени три работни групи на висше ниво, за да проучат как би изглеждал израелско-палестинският мир. Той изтъкна, че в Брюксел ще започнат работа след месец.
