„Пътищата ни се нуждаят от цивилизационен ремонт“, каза в интервю министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, съобщиха от МРРБ. Той обясни, че това означава първо, да бъде направен анализ, след това задание за проектиране, проект, да има разрешение за строеж и чак след това да започне строителството и накрая надзор.
„Това са всички елементи, за да имаме качествен основен ремонт, който разбира се само така може да бъде възложен и изпълнен по съответния ред. На практика така ние променяме цялостната философия на ремонтиране на пътищата, включително изграждането им“, заяви регионалният министър. И изрично отбеляза, че когато държавата създаде ясни правила, пътните фирми най-вероятно ще заработят по друг начин. Той подчерта, че не е съгласен с начина, по който са правени възлаганията досега. Основните ремонти са възлагани като текущи и без проекти.
Арх. Шишков посочи, че проверките на четирите магистрали са направени с важната цел да се направи начин на възлагане ремонта на пътищата и контрола върху него.
„В момента сме направили конкурсите за поддържка на пътища в следващите години. В тях освен основни ремонти, има и текущи с елемент на основни ремонти, защото когато се извършва ремонт, може да се наложи да бъдат укрепени конструктивни елементи на пътя. Това, което беше големият проблем в предишния начин на възлагане и контролиране“, каза той.
Арх. Шишков обясни още, че проверката на Северната скоростна тангента не е окончателно приключила. Взетите две проби са показали липса на 1/3 от асфалтовата настилка и това е неоспорим факт.
„Все още се проверява земната основа. Дали има липси от конструкцията на пътя или некачествени материали в основата тепърва предстои всички ние да разберем, за да знаем тази част от тангентата как ще бъде ремонтирана“, информира регионалният министър. Той посочи, че има финални резултати от проверката на участъка между София и Яна на автомагистрала „Хемус“, които показват големи проблеми. И бе категоричен, че проверките нямат нищо общо с предизборната кампания.
„Преди 2 години, когато беше направен ремонтът на АМ „Тракия, която ще се наложи да бъде ремонтирана в следващите участъци, беше направено незаконно строителство без проекти. Сега мога да кажа, че не знаем какво е качеството на този ремонт, защото няма проект, няма разрешение за строеж, няма строителен надзор“, посочи министърът.
„В момента променяме цялостната философия на ремонтирането на пътищата, включително изграждането им. Защото от този начин, по който се ремонтираха и поддържаха пътищата, резултатите ги виждаме всички какви са. Когато държавата създаде ясни правила, тези пътни фирми ще работят по съвсем друг начин и ще покажат други резултати“, заяви Иван Шишков.
„Срещам се често с пътно-строителните фирми. По този повод не сме се срещали“, каза регионалният министър в отговор на въпрос дали качеството на строителството е обсъждано с бранша.
„Много проблеми имаме да решаваме с тях и те са насложени още от периода до 2021 г. Една част от проблемите, които почти сме решили с тях, бяха тези с неразплатено строителство – текущите ремонти, които бяха възложени в огромно количество в началото на 2021 г.“, посочи той. И заяви, че не е вярно, че пътищата не са поддържани в този период, в периода 2021–2022 г. ремонтите са били изпълнени.
„Направени са текущи ремонти, защото такива са възлагани. Ние се съобразихме с възлаганията, които намерихме в предишните 2 служебни кабинета. Те бяха на такава сума, която не беше осигурена в бюджета. Текущите ремонти вече са извършени, вече са и платени“, информира министърът.
Иван Шишков коментира, че основният проблем за строителния бранш и за него, като министър, е как да бъде решен проблемът с възлаганията, които са се превърнали в незаконно строителство. И напомни, че предложеният от него текст на предишното Народно събрание за търпимост не е приет, като не е получил подкрепата на Българска браншова камара „Пътища“.
„Когато един ремонт е мащабен, включва и конструкцията на пътя, трябва да има проект, разрешение за строеж и надзор. Считаме, че това е гаранция за качеството на строителството“, заяви министърът. И допълни, че всичко това го няма за някои пътища. За 31 от тях в Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е имало готови проекти, които не са одобрени, и по този начин не е дадена възможността това строителство да бъде законно.
„Имайте предвид, че в този капан стои и участък 4 на АМ „Хемус“. Развитието на големите инфраструктурни проекти частично зависи от това изменение на Закона за устройство на територията и от следващото Народно събрание. За съжаление, предишното не намери сили в себе си да си признае, че е извършвано незаконно строителство в периода 2019 – началото на 2021 г.“, каза още министър Шишков.
Другото, което със строителния бранш сме на път да решим, е развитието на големите инфраструктурни проекти. Нито един от тях, които имат възможности, не е спрян. Там има проблеми от различно естество. Понякога проектите не са в добро качество, каза арх. Шишков. И даде пример със скоростния път Ботевград – Мездра, в подробния устройствен план, за който са залегнали кръгови кръстовища за осъществяване на връзки към населените места.
„В момента се одобрява ПУП, за да може да се излезе от това лошо решение“, допълни той.
Другата седмица ще започне укрепването на свлачищата при тунел „Железница“ на АМ „Струма“, информира министърът. Това беше много тежък и дълъг процес, за да може да се намери решение, така че за няколко месеца да може да се пусне движението в едното платно на тунела, а след това и в другото, допълни той.
„Кантарите на тол системата не са съвършени и това е проблем. Пътищата не са в това състояние, защото в последните две години тези кантари не работят или няма контрол в тази посока“, каза още министър Шишков.
„Да коментираме, че кантарите не работят, камионите са претоварени и затова пътищата са в това състояние, не е коректно“, заяви той. И изрично натърти, че кръпките по асфалта на Северната скоростна тангента и другите проверявани пътища са започнали още от 2020 година. Затова и заради приетите от последното Народно събрание промени в Закона за пътищата започва реорганизация на тол системата.
Магистралите са претоварени не само като тонаж, но и като движение, защото са малко. Може би най-основната и голяма тема е, че имаме да изграждаме още 1200 км магистрали, посочи министърът.
