Шофьор на „БургасБус“ бе напът да блъсне мъж на електрически скутер. Как се произнесе законът?

34-годишният Ангел Байрактаров работи в IT сектора и прекарва последните 10 години от живота си в Англия. На 4 февруари 2021 година решава да се прибере обратно в България и родния Бургас. В началото, „дали от еуфорията, че съм се завърнал в бащината къща или от нещо друго“, всичко е розово.

Какво се случва впоследствие и как с времето, „след нееднократни сблъсъци с уникалния български манталитет, законодателство, институции, бюрокрация, и желанието на всеки да пъхне ръка в джоба ми, нещата взеха да придобиват свой собствен цвят и вкус“, разказва за Искра.бг самият Ангел.

Поводът той да реши да се свърже с медията ни е неприятна случка от последните месеци, в която става неволен участник, опитвайки се да стигне до работното си място. Тръгвайки към него с електрически скутер (тротинетка), Байрактаров без малко да бъде прегазен от друг участник в движението.

„Разбира се като шофьор на лек автомобил, с 15 години стаж в България и чужбина, съм добре запознат със законите за движение по пътищата и съответно се стремях да спазвам тези закони точно, както са написани. А също така се запознах и с правилника, касаещ водачите не електрически скутери. По една или друга причина агресията на пътя от страна на водачите на автомобили ме застигна доста бързо, като в някои дни тези случаи бяха повече от един дневно“, въвежда ни в историята си Ангел.

Броят на фрапиращите ситуации, по негови думи, е започнал да се увеличава сериозно и те нараствали с всеки изминал ден, докато веднъж „след разпра, водач на автобус на БургасБус едва не прегази краката ми“.

Особено притеснително е, че „водачът на автобуса беше спрял на автобусна спирка и знаеше, че в този момент аз се намирам на пътното платно от лявата му страна, и въпреки това с пълен ляв потегли от спирката. С това си действие шофьорът на автобуса предизвика сблъсък между тротинетката и автобуса и от силния удар електрическият скутер беше изтръгнат от ръцете ми. Само навременната ми реакция да се отдръпна, спаси краката ми да не бъдат прегазени от иначе така наречените „професионални шофьори“ на „БургасБус“. Известно време след случката все още не мога да си отговоря на въпроса, кой нормален човек би тръгнал от спряло положение да гази пешеходец или колоездач, който очевидно не е защитен по никакъв начин от движещата се маса на автобус, тежащ десет и повече тона.“

Догматичното поведение на шофьора на автобуса бива подплатено с размахване на юмрук през прозореца на автобуса, когато десетина дни след случката двамата отново се засичат из улиците на морския град.

На 12 октомври потърпевшият бургазлия подава жалба в полицията. Дни по-късно той получава обаждане от служител на закона, след което се срещат на мястото на произшествието. Вместо обаче двамата инспектори да предприeмат действия по изясняване на инцидента, Ангел твърди, че те са констатирали, „че аз нямам право да се движа с електрически скутер по пътя, и в този участък от пътя трябвало да го бутам“. Твърдението им е напълно невярно и затова свидетелстват и правилата са публикувани в “Държавен вестник”, бр. 60 от 2020 г.

Защо полицаите не са запознати със промените в закона, след като имат да разследват казус, касаещ точно този закон. Ако не са били уведомени по служебен път за тези промени, защо не са се поинтересували индивидуално за закона, за да могат да констатират и изяснят случая, респективно – да защитят интереса на пострадалия, каквато всъщност би трябвало да е функцията на служителите на закона?

• Как се разви случаят по-нататък?

Около месец след неадекватните действията на разследващите инспектори, в края на ноември месец получих постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от Районна прокуратура /РП/ в Бургас с вх. номер: 16188/2021, изготвено на 17.11.2021. Във това постановление шокът от бездействието на институциите и бруталното пренебрегване на човешките права на гражданите започна да преминава в душевен катарзис. РП не само отказва да образуване на досъдебно производство, не вижда данни за престъпление от общ характер, но и също така обръща случая в полза на арогантния шофьор с непрофесионално държание, под претекста, че шофьорът на автобуса е бил обиден от мен.

От преписката не става ясно дали са били снети показания, видеозаписи или друг вид доказателства по случая. Не се знае бил ли е извикан шофьорът на автобуса за снемане на показания, или постановлението е било изготвено само на базата на показанията в подадената от мъжа жалба. Възникват и съмнения дали прокурорът не защитава интересите на общински сдружения, опитвайки се да потули случая с отказ да образува досъдебно производство.

Приемайки изключително трезво фактите и бъдейки наясно, че гласът му може да остане нечут, 34-годишният бургазлия разсъждава:

„В крайна сметка, поради една или друга причина, бях принуден част от маршрута до работното си място да изминавам по тротоарите, където се движат пешеходци, тъй като няма обособена велоалея. Или за по-голямо удобство на тези, които не обичат да спазват закона, бях принуден да избирам. Дали да го спазвам аз, рискувайки да бъда блъснат от кола и да пострадам само аз, за сметка на шофьорите на МПС, или да нарушавам закона и да се движа по тротоарите там, където мога да пострадам Аз, пешеходци и домашни любимци? Да приема ли опитите на прокуратурата да ме отблъсне, тоест да си трая и да живея в безправова държава?“

Запознавайки се с една от многобройните подобни истории, поредна част от книгата „Войната по пътищата“, ние също сме изправени пред редица неизвестни. Затварят ли си очите институциите за проблемите в съседния двор? Прикриват ли се умишлено престъпления, ощетяващи публичния интерес? Могат ли институциите да работят в колаборация, комуникирайки адекватно помежду си? Има ли изгледи те да прогресират и да излязат от моралната криза, в която се намират в момента?

От Искра.бг оставаме на разположение за всички засегнати страни да изкажат гледните си точки!

Очакваме и вашите сигнали на iskra@iskra.bg!