Върховния касационен съд /ВКС/ отменя решението от 7 май 2020 г. на Софийския апелативен съд /САС/ и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобващат от правовото звено.
Делото е образувано по жалби на подсъдимите Иван К., Владимир К. и Николай К., както и по жалби на частните обвинители и граждански ищци срещу въззивното решение.
С присъда на Окръжен съд – Кюстендил Иван К. и Владимир К. са признати за виновни в това, че на 11 март 2014 г. в Дупница, в кафе – аперитив „Колата“, в съучастие като помагачи с извършителя Николай К., умишлено улеснили умъртвяването на Николай Р. Поради това на Иван К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 г., а на Владимир К. – „лишаване от свобода“ за срок от 9 г.
Подсъдимият Николай К. е признат за виновен в това, че в съучастие като извършител с помагачите Владимир К. и Иван К. умишлено умъртвил Николай Р., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 г.
Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на частните обвинители и граждански ищци обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от престъплението: на М. С.-Р. – 50 000 лв., а на Г. Р. и Ю. Р. – по 120 000 лв. за всеки от тях.
С решението на САС присъдата е изменена, като деянията на Иван К. и Владимир К. са преквалифицирани в частта относно формата на съучастие от деяния, извършени от тях като помагачи, в деяния, извършени от тях като съизвършители с извършителя Николай К. Наказанието на всеки от тримата подсъдими е намалено на 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г. В останалата част присъдата е потвърдена.
Жалбите на Иван К. и Владимир К., които се позовават на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, са основателни според върховните съдии.
В съдебното решение се припомня, че преквалификацията на деянието в по-тежко наказуемо престъпление или при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е недопустима от въззивния съд. Мотивите на Софийския апелативен съд да пристъпи към преквалификация следва да съдържат отговор на въпроса дали при преквалификация на деянието има съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, изменя ли се фактическият състав на описаното в обвинителния акт деяние и разполагал ли е всеки от подсъдимите с възможност пълноценно и ефективно да осъществи правото си на защита при интерпретация на инкриминираните им действия по различен начин – от улесняващи деянието, осъществено изцяло от Николай К., в действията, включени в състава на престъплението по чл. 115 от НК и следователно като част по самото умъртвяване на пострадалия. Въпросът в посочения аспект в мотивите на САС не е бил обсъждан.
Апелативният съд само бегло и лаконично е споменал, че фактите били описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, т. е. фактите оставали същите. Всъщност е променил както общата картина на инкриминираното събитие, така и отделните моменти от нея, свързани с действията на подсъдимите заедно и поотделно, мотивирайки по този начин и общия им по съдържанието си умисъл, насочен именно към постигане на конкретния престъпен резултат – смъртта на Николай Р. Според описаната фактология в обвинителния акт Николай К. е причинил прободното нараняване в коремната област, след като Иван К. и Владимир К. съборили пострадалия на пода. Едва тогава подсъдимият Николай К. се навел над него и му нанесъл удара с ножа, довел до смъртоносното увреждане.
Според приетото за установено от въззивния съд Николай К. се възползвал от обстоятелството, че другите двама подсъдими нанасяли удари на пострадалия и започнал да го мушка с ножа. При един от ударите ножът попаднал в дясната част на корема. В някакъв момент подсъдимите спрели да нанасят удари и пострадалият успял да се изправи.
По този начин Софийският апелативен съд е очертал последователни, един след друг, четири удара с ножа от Николай К., отправени докато останалите подсъдими „продължили“ да удрят пострадалия.
При установяване на умисъла на убийство съдът е длъжен да извърши всестранна оценка на фактическите обстоятелства, придържайки се и към разясненията по т. 3 на Постановление № 2/57 г. на Пленума на Върховния съд. В тази насока Софийският апелативен съд е съобразявал (извън обема на силата) използваните от Владимир К. и Иван К. съответно гаечен ключ и дървено парче от барплот. Не е посочил кои са онези специфични характеристики на конкретното средство (размери, маса и пр.) за въздействие върху тялото на пострадалия, които са му позволили да определи използвания предмет като реално годен да умъртви човек, респективно от значение и за квалификацията на деянието. С подробности е описвал телесните увреждания, които се съдържали в експертизата, но е пропуснал да отбележи степента на онези от тях, които според обвинението подсъдимите са причинили едновременно.
Върховните съдии са категорични, че допуснатите нарушения от въззивния съд са довели до ограничаване на процесуалните права, в частност на правото на защита на подсъдимите Иван К. и Владимир К. Това обуславя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Фактическата и правна неделимост на въпросите по същество при обвинение за съучастническа дейност предпоставя отмяна на решението в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане.
