От Стопанската камара предложиха ДДС-то за напитки и храни да бъде 9%. Според доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН това няма да доведе до спад на крайната цена и пример за това е ситуацията с хляба, където въпросният данък беше махнат.
„На пръв поглед се аргументира, че от 27 страни само една остана след COVID, след кризата с войната, всички почнаха да пипат ДДС-то, като остана само Дания. Обаче четох материалите, които излязоха от Стопанската камара, там пропускат един факт, че само 6 страни има единна ставка за всички видове храни и напитки, а останалите има диференциация – много голяма.“, посочи доц. Боюклиев.
Плюсовете са повече от минусите, добави Владимир Сиркаров в ефира на „NOVA“. Той изтъкна, че подобна мярка би подпомогнала повече бизнеса, отколкото потребителите. Не може да се разчита, че по-ниският данък върху храните ще намали инфлационната криза.
„За голямо съжаление в икономиката нещата са много комплексни. По-скоро от бранша казват, че цената няма да се повиши. Лично според мен като принцип намаляването на данъчна тежест е по-добрият начин да се подкрепи даден сектор или бизнесът, отколкото някакви директни плащания като инструменти, особено свързани със сериозния инфлационния шок, защото бизнесът е изправен пред много сериозни затруднения.“, поясни Сиркаров и добави, че минусите са свързани с администрирането.
„52% от приходите в хазната са от ДДС. От тях повече от половината са от храни – това са най-оборотните стоки.“, посочи доц. Боюклиев.
Доцентът смята, че храните трябва да бъдат диференцирани спрямо произхода на суровините, влагани в тях, здравословните им качества и произхода им, докато Сиркаров твърди, че подобна диференциация би направила въвеждането на подобна мярка невъзможно.
