На прага на ЕС бушува война, икономиката е в криза, изборите в Европа изглежда ще нанесат огромен удар върху неговите институции, а сега блокът се подготвя за най-тежката си битка от години насам, а именно за своите финанси, предаде „Politico“.
Малко неща в 27-членния блок са толкова ожесточено политически, колкото преговорите за седемгодишния му бюджет, възлизащ на около трилион евро. Предвид факта, че все по-агресивната Русия и глобалното напрежение от Ивицата Газа до остров Тайван подкопават чувството за собствено удовлетворение на Европа, исканията ЕС да планира инвестициите си по начин, който да му даде сигурност в отбранителен план, стават все по-силни.
„Бюджетът е политика, изразена в цифри“, заяви Йоханес Хан, еврокомисарят въпросите на бюджета и администрацията.
Както изглежда, поне засега тази политика е доминирана от войната. Войната на Русия в Украйна – страна, която иска да се присъедини към ЕС и се нуждае от финансова подкрепа, за да се защити и възстанови, промени коренно ситуацията. И все пак, до момента няма консенсус по въпроса дали сигурността е това, за което блокът трябва да харчи приоритетно парите си. Йоханес Хан ще даде началото на дискусиите по този въпрос, които вероятно ще продължат през следващите три години и половина. Планирано е днес той да оглави конференция в Брюксел, която се очаква да голям брой лидери и висши служители от целия блок и извън него.
Въпросите, на които трябва да се отговори от сега до края на 2027 г., са следните: Как ще бъдат събрани средствата? Колко трябва да бъдат те? Кой и за какво трябва да ги изразходва? Трябва ли правителствата в нужда да получат финансова подкрепа без въпроси или това трябва да се случва при определени условия? И ако всичко това звучи напрягащо и изтощително, то и високопоставените лица вече подхождат към темата с чувство на умора и страх.
Без Ангела Меркел
Бюджетът или така наречената многогодишна финансова рамка /МФР/ на ЕС винаги се одобрява много трудно, тъй като всяка цифра трябва да бъде съгласувана с всички 27 правителства. Преговорите за периода 2028-2034 г. се очертават да бъдат още по-ожесточени отпреди, предвид факта, че последния път те завършиха с петдневна интензивна среща на върха, осъществена с участието на лидерите след повече от две години дискусии между правителствата и техните представители в Брюксел.
„Проблемът е, че този път не можем да разчитаме на Ангела Меркел“, коментира един дипломат, който пожела анонимност, визирайки факта, че германския канцлер имаше навика да посредничи при сключването на противоречиви сделки между лидерите в блока.
Според източника лидерът, на който ЕС все пак може да разчита за подкрепа, е Виктор Орбан – министър-председателят на Унгария. Орбан е приятелски настроен към руския президент Владимир Путин, което затрудни процеса за подпомагане на Украйна, а в резултат на това средствата, предназначени за страната му, бяха временно замразени, а след това отблокирани. Това несъмнено се отразява на дебатите в рамките на ЕС.
Фигурата на Орбан обаче не е единствената, която предизвиква противоречия. Лидерите на страните от блока са дълбоко разединени по въпроса какъв трябва да бъде техният основен приоритет – да подкрепят оръжейната си индустрия в лицето на все по-войнствено настроения Кремъл или да увеличат екологичните инвестиции за постигане на целите си в областта на климата. Те не бива да пренебрегват факта, че понастоящем около две трети от бюджета се изразходва за субсидиране на селскостопанската индустрия на блока и инфраструктурни проекти в най-бедните региони на Европа. Освен това съществува и икономическа перспектива, която може да направи допълнителните разходи трудно възвръщаеми. През последните месеци икономическият растеж се понижи, отчасти в резултат на рязкото повишаване на лихвените проценти с цел ограничаване на инфлацията. Според Европейската комисия се очаква икономиката да нарасне едва с 0,9 % през тази година, което е изключително ниско в сравнение с 2025 г., когато тази цифра е била 1,7 %.
„Когато има много спешна нужда от финансова подкрепа като ситуацията, свързана с отбраната в условията на войната в Украйна, намираме ресурси, но за други дългосрочни нужди, които не са толкова видими, като изменението на климата, е много по-трудно да се мобилизират действия,“, твърди Еулалия Рубио, изследовател в мозъчния тръст на Института „Жак Делор“.
Държави, които се смятат за по-малко засегнати от войната в Украйна, като Испания, се противопоставят на увеличаването на военните разходи.
„Отбраната не може да бъде единственият приоритет, нуждаем се от балансиран подход“, коментира анонимно и друг дипломат.
ЕК с препоръка: България да подобри националния си план в областта на енергетиката и климата
