Опустошителната гореща вълна, която изпепели Индия и Пакистан през последните месеци, е станала още по-вероятна поради климатичните промени и е показателна за бъдещето на региона, твърдят международни учени в свое съвместно проучване.
Международната изследователска група „World Weather Attribution“ е анализирала исторически метеорологични данни, които показват, че ранните, продължителни горещи вълни, които засягат огромна географска област, са редки събития, случващи се веднъж на столетие. Предвид сегашното ниво на глобално затопляне обаче, причинено от климатичните промени, предизвикани от човека, е направило тези горещи вълни 30 пъти по-вероятни.
Ако глобалното затопляне се повиши с 2 градуса по Целзий (3,6 градуса по Фаренхайт) спрямо прединдустриалните нива, подобни горещи вълни могат да се появят два пъти за един век и до веднъж на всеки пет години, предупреждава Арпита Мондал, климатолог от Индийския технологичен институт в Мумбай, която участва в проучването. По нейни думи това е знак за предстоящи негативни събития.
Според друг анализ, публикуван миналата седмица от Метеорологичната служба на Обединеното кралство, горещата вълна вероятно е станала 100 пъти по-вероятна поради влошаването на климатичните промени, като в бъдеще подобни горещини могат да се повтарят на всеки три години. Анализът на „World Weather Attribution“ е различен, тъй като учените се опитват да изчислят как конкретни аспекти на горещата вълна, като продължителност и засегнат регион, са станали по-вероятни поради глобалното затопляне.
„Истинският резултат вероятно е някъде между нашия и този на британската метеорологична служба за това колко много изменението на климата е увеличило шанса за това негативно метеорологично събитие.„, твърди Фридерике Ото, климатолог от Имперския колеж в Лондон, която също е участвала в проучването.
Сигурно е обаче, че през последните години горещата вълна е нанесла огромни щети в различни аспекти. Тази година в Индия е регистриран най-горещият месец март в историята на страната от началото на анализите в тази област, които започват през 1901 г., а април е бил най-топлият месец в Пакистан и някои части на Индия. Последиците са стряскащи и мащабно разпространени. Ледник се пропука в Пакистан, предизвиквайки обилни наводнения, а ранните горещини изпепелиха пшеничните култури в Индия, принуждавайки я да забрани износа за страни, изпитващи недостиг на храна поради войната на Русия в Украйна. Освен това има и сериозно въздействие върху човешкото здраве. До момента най-малко 90 души общо са загинали в двете страни вследствие на проблеми, свързани с прекомерно високите температури, но поради недостатъчно ефективния регистър на смъртните случаи в региона броят им вероятно е занижен.
Южна Азия е най-засегната от топлинния стрес, сочи анализ на Associated press, посветен на набор от данни, публикувани от Колумбийския университет. Само в Индия се намира повече от една трета от световното население, което живее в райони с повишена температура.
Експертите са единодушни, че горещата вълна в Азия подчертава необходимостта светът не само да се бори с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, но и да се адаптира към вредните въздействия възможно най-бързо. Децата и възрастните хора са изложени на най-голям риск от топлинен стрес, но въздействието му е значително по-голямо и за бедните хора, които може да нямат непрекъснат достъп до охлаждане или студена вода и често живеят в претъпкани бедняшки квартали, където е по-топло, отколкото в по-просторните и богати квартали.
Някои индийски градове се опитват активно да намерят решения. Западният град Ахмедабад беше първият в Южна Азия, който още през 2013 г. разработи план за борба с горещите вълни. Местното население наброява над 8,4 милиона души, като планът включва система за ранно предупреждение, която уведомява здравните работници и жителите да се подготвят за горещи вълни, дава възможност на администрациите да държат парковете отворени, за да могат хората да се освежат на сянка, и предоставя информация на училищата, за да могат да променят графиците си. Градът също така се опитва да охлажда покривите, като експериментира с различни материали, които поглъщат топлината по различен начин. Целта е да се изградят покриви, които да отразяват слънцето и да намаляват температурата в помещенията, като се използва бяла, отразяваща боя или по-евтини материали като изсушена трева. Въпреки този напредък повечето индийски градове са по-слабо подготвени за този проблем, затова федералното правителство на Индия е започнало съвместна работа със 130 града в 23 щата, застрашени от горещи вълни, за да разработи подобни планове. По-рано този месец федералното правителство също така поиска от щатите да информират здравните работници за нови идеи за справяне с неразположенията, свързани с горещините, и да гарантират, че в болниците са налични пакети с лед, соли за орална рехидратация и уреди за охлаждане.
Д-р Дилип Маваланкар, който ръководи Индийския институт по обществено здраве в западния индийски град Гандинагар, изтъкна липсата на предупреждения от страна на властите във вестниците или телевизията в повечето индийски градове като сериозен пропуск и добави, че местните администрации все още не са напълно наясно колко сериозен проблем е жегата.
