Българската аграрна камара организира кръгла маса „Мястото на българския производител на храни на българския пазар“, която ще се проведе утре. В същото време работна група в Министерството на земеделието ще обсъжда предложени промени в законодателството, свързани с агрохранителните вериги и ценообразуването. Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/, коментира пред „БНР“, че без производителите няма как храната да стигне до търговската мрежа и че те трябва да бъдат изслушани в дебата за бъдещето на сектора.
Според Караколев предложението за законопроект относно политиките по агрохранителната верига не е ново – то е било изготвено още по времето на министър Кирил Вътев. Въпреки това, все още няма ясно регулирана правна рамка, която да защитава производителите и да гарантира по-добра организация на веригата от фермата до търговския щанд. Освен това в България липсва и Закон за кооперативите, който би могъл да улесни работата на малките производители и да подобри тяхната конкурентоспособност.
Караколев обяснява, че в момента съществуват две основни агрохранителни вериги:
– Дълга верига – включва производители, преработвателни мощности и магазинна мрежа. Тази структура често води до забавяне на плащанията и налагане на високи надценки от търговците.
– Къса верига – когато фермерът сам преработва своята продукция или я продава директно на пазара. В Европа този модел е изключително успешен и осигурява по-добри цени за фермерите и по-достъпни продукти за потребителите.
„Това е много успешен модел, който се развива в цяла Европа, дори в съседната на нас Румъния. Министерството на икономиката трябва по-задълбочено да се запознае с проблемите в аграрния сектор, тъй като част от регулациите не могат да бъдат прилагани единствено от Министерството на земеделието“, посочва Караколев.
Един от големите проблеми, които ще бъдат обсъдени, е забавеното изкупуване на първичната продукция и т.нар. отложени плащания. Караколев даде пример с мандра, която има оборот от 5 милиона лева месечно, но забавя плащанията към малки фермери, чийто месечен оборот е едва 5000 лева.
„Ако фермерът реши да съди мандрата, тя просто спира да му изкупува млякото“, подчерта Караколев, като нарече тези практики нелоялни и несправедливи. Според него санкциите в България са неефективни, тъй като търговците често заобикалят правилата или налагат дискриминационни условия на производителите. На утрешната кръгла маса ще бъдат представени конкретни мерки срещу нелоялните практики, които трябва да бъдат включени в предстоящите законодателни промени.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
