Законопроектът е внесен от парламентарната група „Възраждане“ по идея на народните представители Ивайло Папов и Димитър Пашев. Двамата са с дългогодишен стаж в образователната система и познават добре както предимствата ѝ, така и това, което трябва да се промени, за да работи тя ефективно.
Законопроектът е получил становищата на синдикатите като в тях преобладава подкрепата за предложеното в него. Становищата може да прочетете на сайта на Народното събрание в раздел „Комисия по образованието и науката“.
От становищата е видно, че една от предложените от „Възраждане“ промени предизвиква разнопосочни мнения. Тя касае мандатността на директорите.
Директорът на училището е много ключова позиция за функционирането на всяко учебно заведение. Той е работодател на педагогическия и непедагогическия персонал в училището и има определяща роля в цялостната организация на работния процес. Неговата мотивация за работа е от основно значение за ефективността му. Сегашното законодателство и нормативната уредба не съдържат никакви регламентирани срокове, при които степента на изпълнение на училищната стратегия и цялостните резултати от работата на директора да са основа за оставането му на поста или за провеждането на нов конкурс.
Липсата на мандатност за длъжността „директор” в системата на образованието може да се възприеме като недемократична и създаваща предпоставки от загуба на мотивация за работа до усещане за несменяемост. Предложението за промяна включва и участието на представител на Педагогическия съвет в конкурса за избор на директор за съответното училище.
В предложението на вносителите влиза също връщането на възможността учениците от II до IV клас да повтарят учебната годината, ако не са покрили минималните критерии. Така в горен клас, без значение от постигнатите резултати, ще преминават само първолаците и ще се засили контрола върху усвоените знания в начална степен.
Законопроектът предвижда още отпадане на атестацията на педагогическите специалисти, която от самото си въвеждане не среща одобрението на общността заради чисто формалния си характер.
