Православната църква отбелязва Сирни заговезни или Неделя на прошката. Празникът се чества седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а от утре – започва Великият пост.
Днес християните искат прошка от ближните си и се подготвят да встъпят в „дните на светлата“ печал – 40-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово. На днешния ден прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат:
„Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.
На Сирни заговезни се припомнят Христовите думи:
„Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15)
Вечерта в църквата се извършва „ритуала на прошката“, пише агенция „Фокус“.
„Хамкането“ и Сирнишките огньове са сред характерните обичаи за празника. При „хамкането“ след вечеря се завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и се разклаща, а децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ.
