Скандалът около Руската църква, която беше затворена след експулсирането на двама беларуски свещеници заради съмнения и данни да шпионаж, се разраства с всеки изминал ден.
На този фон днес пред вратите й се събраха десетки хора, които запалиха свещи, оставиха цветя и поискаха църквата да бъде отворена. Движението по бул. „Цар Освободител“ беше блокирано.
Пред Руската църква, освен много граждани, имаше и представители на политически партии.
Във Фейсбук на Посолството на Русия в България беше съобщено, че Руската църква в София ще прекрати своята дейност, а по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена от Руската православна църква /РПЦ/. Това стана, след като България експулсира в четвъртък предстоятеля на Руската православна църква в София и двама беларуски свещеници и ги обвини, че служат на геополитическите интереси на Москва. Всичко това предизвика вълна от коментари през целия уикенд.
„За съжаление отново първо чужди служби трябва да открият, че имаме поредния шпионин в България. Ако днес знаем, че той е бил шпионин – той е бил шпионин на руските служби от 5 години”, заяви съпредседателят на ПП Кирил Петков. Бившият депутат от левицата и член на БСП Александър Симов контраатакува:
„Когато стане въпрос за дипломати, уличени в шпионаж, тях ги експулсираш, защото имат имунитет. Свещеника няма такъв имунитет и ако той е шпионин, се предполага, че българската държава може да го задържи и да го съди да разследва пипалата на дейността му.”
По случая имаше реакция от ДАНС. Без да цитират имена те заявяват, че е безотговорно и опасно, когато политици и псевдоексперти коментират и дават оценки на елементи от работата им, без да разполагат с информация. Като единствената цел на подобни говорители е да придобият временни дивиденти.
Русенският митрополит Наум призова българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит да се разпореди храмът „Свети Николай Мирликийски“ в София, известен още като Руската църква, да бъде отворен като се възстановят и богослуженията в него. Той написа, прилагаме без редакторска намеса:
„Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „Св. Николай Мирликийски” в София, познат като „Руската църква”, бихме желали да споделим с обществената аудитория следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква /1914 г./, намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „Раковски” и ул. „Московска”.
Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий /1847-1927/, като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини.
След 1917 г. храм „Св. Николай” е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит.
През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии, а заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай” в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител. През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма.
През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.
Считаме, че заключването на храм „Св. Николай” от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него.
В становище, публикувано в профила си в една от социалните мрежи, Наум нарича недопустимо „заключването на храма от странични лица“, след като ДАНС нареди експулсирането на трима свещеници – един руснак и двама беларуси, които са част от подворието на Руската православна църква в София.“
От руската дипломатическа мисия у нас подчертаха, че българската страна е изгонила всички служители на подворието, изпратени от руската православна църква. Поради което по-нататъшната му работа е физически невъзможна.
