Инфлацията в еврозоната скочи според прогнозите, направени през миналия месец, което подкрепи аргументите на Европейската централна банка /ЕЦБ/ да запази лихвените проценти на рекордно високи нива за известно време, въпреки че пазарите продължиха да залагат на бързото намаляване на разходите по заемите, съобщава „Агенция Ройтерс“.
Инфлацията в 20-членния блок скочи до 2,9% през декември от 2,4% през ноември, малко под очакванията за показател от 3,0%, най-вече поради технически фактори, като края на някои държавни субсидии и ниските цени на енергията, които бяха изключени от базовите стойности.
Данните са в съответствие с прогнозата на ЕЦБ, че инфлацията е достигнала дъното си през ноември и сега ще се колебае в диапазона 2,5% – 3% през годината, което е доста над целевото равнище от 2%, преди да спадне до целевото равнище през 2025 г.
Все пак данните сочат, че структурата на инфлацията се променя и макар че базовите и фискалните ефекти могат да повлияят на общата стойност, цялостният натиск може да отслабне.
Сега фокусът се насочва към това как уреждането на заплатите и глобалното политическо напрежение влияят върху цените – два фактора, които биха могли да имат по-дългосрочни последици. В голяма част от евроблока споразуменията за заплатите се финализират през първото тримесечие, но данните са налични едва през май, така че на политиците ще им е необходимо може би до средата на 2024 г., за да получат надеждна картина.
Геополитическото напрежение е по-трудно да се предвиди. Макар че войната в Газа засега не оказва голямо влияние върху цените на енергията, неотдавнашното прекъсване на корабоплаването през Суецкия канал повиши транспортните разходи.
Това само по себе си не е голям фактор за цените, но може да повиши инфлацията, ако стоките достигнат до Европа за по-дълъг период от време и се стигне до недостиг.
„В случаите, когато по-високите разходи са свързани с превоза, както е в момента, въздействието на инфлацията е много слабо“, заяви Пол Донован от UBS Wealth Management. Той обяснява:
„От значение е не стойността на изпратените стоки, а променящите се разходи за изпращането им. В световен мащаб морският транспорт представлява по-малко от 0,3 % от световната икономическа дейност.“
Очаквания
Скокът на инфлацията идва в момент, когато инвеститорите и политиците изглежда правят различни изводи за ценовите тенденции и тяхното отражение върху лихвените проценти.
Инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще намали лихвените проценти 6 пъти през тази година, като първият ход ще бъде направен през март или април, докато политиците твърдят, че може да отнеме до средата на 2024 г., за да се придобие увереност, че инфлацията наистина е под контрол.
„Инфлацията далеч не е победена“, заяви икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл и добави:
„ЕЦБ вероятно ще намали основните си лихвени проценти значително по-малко, отколкото пазарът очаква в момента.“
Основен източник на различията във възгледите е фактът, че собствените прогнози на Европейската централна банка за инфлацията се разминават от години, което предполага, че банката няма пълно разбиране за поведението при определяне на цените при извънредни обстоятелства.
По време на инфлационния скок след пандемията ЕЦБ първо прогнозира само преходно покачване на цените, след това по-плитък връх и накрая много по-бавно обръщане на тенденцията. Това накара някои създатели на политики да поставят по-голям акцент върху отчетените данни и да намалят акцента върху прогнозите.
Икономистите от Nordea Андерс Свендсен и Туули Койву смятат, че ЕЦБ отново греши, и виждат инфлация под 1,5% до края на лятото, което е доста под прогнозите на самата ЕЦБ.
„Ако отпечатъците на инфлацията продължат да бъдат меки, рисковете от по-ранно намаляване и/или по-бърз темп на намаляване в сравнение с настоящия ни базов сценарий за тримесечно намаляване на лихвените проценти с 25 б.т. се увеличават“, заявиха те, като добавиха, че първото намаление може да се случи през юни.
Инвеститорите твърдят, че ЕЦБ е твърде оптимистично настроена по отношение на растежа, и също така посочват резкия спад на производствените цени – с 8,8% през ноември – като доказателство за охлаждане на ценовия натиск.
Пазарите също така залагат на агресивно намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ и инвеститорите смятат, че след като най-голямата централна банка в света предприеме действия – през март или май – ЕЦБ ще иска да действа в синхрон.
