Музика на пиано се носеше от жилищен блок в неотдавнашна пролетна вечер в Краматорск, смесвайки се с далечен артилерийски огън за сюрреалистичен саундтрак към белязан от бомби квартал в източния украински град. Независимо къде живеят, 3-месечната война изглежда никога не е далеч. Тези в градовете и селата близо до фронтовата линия се крият в мазета от постоянни обстрели, борейки се да оцелеят без електричество или газ – и често без течаща вода, пише „Асошиейтед прес“
Но дори и в региони извън обсега на тежките оръдия, чести сирени за въздушни нападения викат като постоянно напомняне, че руска ракета може да удари по всяко време – дори за тези, които разхождат кучетата си, карат велосипеди и водят децата си в паркове в градовете като Киев, Одеса и Лвов.
Полицейски час, контролно-пропускателни пунктове и укрепления са нещо обичайно. Същото е и с свежите гробища, изкоренените селяни и пострадали от войната пейзажи, докато Москва засилва атаките си в Източна и Южна Украйна. В интервю по телефона за „Асошиейтед прес“ Андрий Пустовой от северния град Чернигов споделя:
„Градските жители се опитват да се върнат към нормалния живот, но с всяка крачка се натъкват на кратер, на разрушена къща или на гроб в двора. Вече никой не готви храна на огън или пие вода от река, но има дълъг път до нормалния живот.“
Чернигов беше на пътя на руските сили, докато те напредваха към Киев в началото на войната. Той беше силно бомбардиран и кметът Владислав Атрошенко каза, че около половината от сградите му са повредени или разрушени. Най-малко 700 жители бяха убити, а част от градски парк сега има гробище, където някои от тях са погребани. Улиците му вече са почти празни, половината от магазините не са отворени отново и градският транспорт не работи както трябва, каза Пустовой, 37-годишен инженер.
Железопътното обслужване до Киев беше възстановено едва този месец, но хората, които избягаха, не бързат да се връщат. Атрошенко коментира тъжно:
„Най-страшното е, че съседните Русия и Беларус не си отиват от Чернигов, което означава, че някои от жителите, които са напуснали, когато започна войната, може да не се върнат.“
Малко хора се виждат по улиците на Краматорск, където прозорците на магазините са заковани с дъски или защитени с чували с пясък, и това не е чудно. Източният град е бил ударен няколко пъти, като най-смъртоносната атака е на 8 април, когато ракета удари близо до ЖП гарата му, където около 4000 души са се били събрали, за да бъдат евакуирани преди засилването на боевете. За миг площадът се превърна в сцена на ужас, с тела, лежащи върху окървавена настилка сред изхвърлен багаж. Общо 57 души са убити и над 100 са ранени.
Краматорск е един от най-големите в индустриалния регион на Донбас в Източна Украйна, който не е превзет от руските сили. Регионът е място на битки между подкрепяните от Москва сепаратисти и украинските правителствени сили от 2014 г.
На други места в Донбас картината е още по-мрачна. Рииса Рибалко бяга от село Новомихайловка, където живее първо в мазе, а след това в бомбоубежище в училище поради чести обстрели. Тя споделя:
„Не успяхме да видим слънцето от три месеца. Ние сме почти слепи, защото бяхме в тъмнина три месеца.“
Тя пристига със семейството си в град Киурахове в кола, шофирана от неин съселянин, и изчаква до понеделник, за да хване автобус с посока на запад. Нейният зет Дмитро Халяпин я уведомява, че селото им е разбито от артилерия. Самият той казва:
„Къщите са разрушени. Това е ужас.“
В съседна провинция Луганск 83-годишната Лида Чухай напуска тежко засегнатия град Лиман, също близо до фронтовата линия. Ето какво разказва тя в неделя, седейки във влак към запад от град Покровск:
„Пепел, руини. Северните части, южните части, всички са разрушени. Буквално всичко гори: къщи, сгради, всичко.“
Чухай и други от Лайман коментираха, че голяма част от града е превърната в развалини от бомбардировката. Всеки, който все още е там, се крие в убежища, защото е твърде опасно да излезете. Олха Медведева, седнала срещу Чухай във влака, допълва:
„Те съсипаха всичко. Пететажната сграда, в която живеехме, всичко отлетя – прозорците, вратите.“
В градове, по-далеч от фронтовата линия, сирените за въздушни нападения звучи толкова често, че малцина обръщат внимание и продължават с ежедневните си дела.
След като руските сили не успяха да превземат Киев в първите седмици на инвазията и се оттеглиха на изток, жителите започнаха да се връщат обратно в столицата. Вечерният полицейски час беше намален с един час, а общественият транспорт започна да работи по-дълго, за да поеме пътниците.
Жителите са изправени пред дълги опашки на бензиностанциите, а украинската валута, гривна, отслабна от 27 за долар в началото на войната до 37.
„Украйна се унищожава — не само от руски бомби и ракети.“, категоричен е Владимир Сиденко, анализатор в базирания в Киев мозъчен тръст „Център Разумков“.
„Спадът на БВП (брутен вътрешен продукт) и рязкото намаляване на приходната част на бюджета вече се усеща от всеки украинец днес. И това е само началото.”
Но Националната опера възобнови представленията миналата седмица в Киев, като публиката беше посъветвана как да стигне до убежището за въздушни нападения. В програмата няма руски опери. А някои ресторанти, кафенета и магазини в градове като Одеса и Запорожие са отворени отново.
Лвов, градът в Западна Украйна, на около 45 мили (70 километра) от полската граница, е наводнен от над 300 000 души, бягащи от войната. Около 1000 пристигат на жп гарата му всеки ден. Алина Гуща, 35-годишна учителка по химия, която е доброволец в жп гарата, за да помогне на пристигащите, изрази следното мнение:
„Ние съдим за интензивността на сраженията на изток не по (какво) казват новините, а по вълни от бежанци, които отново нарастват през последните седмици.“
Хотелите, къмпингите, университетите и училищата отдавна са премахнати и градът е построил временни жилища, които приличат на корабни контейнери в градските паркове.
„През месеците на войната се научих да се радвам на всеки ден без обстрели и бомбардировки“, коментира 59-годишната Халина Шчербин пред дома си, наподобяващ контейнер, в Стрийски парк, където живее с дъщеря си и двете си внучки. Тази благодарност може би е свързана с факта, че те напуснаха Краматорск ден преди смъртоносната ракетна атака.
Лвов също е подложен на редовни руски бомбардировки, защото е врата за западна военна помощ. Архитектурните му съкровища на Стария град, включително параклиса Боим и Латинската катедрала, са защитени или с метална защита, или с торби с пясък.
В градовете в Южна Украйна, недалеч от Кримския полуостров, който Москва анексира през 2014 г., войната продължава да пламва редовно.
Части от град Николаев често са обект на атака, а улиците му са предимно празни, а предприятията са затворени. В някои квартали белезите от войната са ясни, със следи от взривове по тротоарите, изгорени магазини и шрапнели, вградени в стените. Окупираният от Русия град Херсон е само на 58 километра (36 мили) на изток.
В село Велика Костромка, южно от град Криви Рог, останалите жители се опитват да продължат живота си въпреки случайните обстрели. Най-малко 20 къщи бяха повредени наскоро, включително три, които бяха изцяло разрушени. Една жена и трите ѝ деца на косъм успяха да избягат и да се преборят за живота си. Часове по-късно един фермер се върна на своето картофено поле и оглеждаше малък кратер, останал след обстрелите. С едва доловимо свиване на рамене той го прескочи.
