След безредиците: Макрон трябва да поправи една „счупена“ Франция

Франция бавно си поема дъх след дните на мащабни градски безредици. Пред президента Еманюел Макрон обаче сега се очертава по-сериозно предизвикателство, а именно как да се справи с основните проблеми на страната, които размириците разкриха.

Макрон се движи по тънката линия между проявата на съпричастност и изпращането на послание за твърдост и решителност, след като миналата седмица полицай застреля тийнейджъра Нахел М., което доведе до дни на ожесточени размирици в страната. В резултат на това голям брой полицейски служители бяха мобилизирани по улиците в опит да се овладее напрежението. През този уикенд имаше по-малко арести, отколкото през предишните нощи, и изглежда, че размириците постепенно затихват, поне временно. Поредицата от инциденти обаче изостри недоволството, свързано с полицейската бруталност и отношението към расовите малцинства, като то бързо прерасна в по-мащабно, насилствено отхвърляне на властта на френските институции.

През нощта срещу събота разгневени граждани се врязаха с автомобил в къщата на местния кмет в Л’Хай-ле-Рос, предградие южно от Париж, и раниха съпругата му, докато тя се е опитвала да избяга с малките им деца. В други части на Франция насилието, предизвикано от смъртта на тийнейджъра, е насочено срещу много знакови символи на Френската република, сред които училища, полицейски участъци, библиотеки и други обществени сгради.

През последните няколко дни Макрон се опитваше да намери деликатен баланс между съчувствието и решителността. Той определи застрелването на 17-годишния Нахел М., който се е опитвал да избяга от полицията миналата седмица, като „непростимо“ и „необяснимо“. Наред с това обаче държавният глава изказа неодобрението си и по отношение на размириците, като ги нарече „недопустимо манипулиране на смъртта на един тийнейджър“.

По-късно днес се очаква той да се срещне с кметове на над 200 града, засегнати от насилието. Целта на срещата е да се съберат сведения от първа ръка от местните служители, да се обсъдят подробно ефективни решения на проблема, както и да се покаже, че правителството подкрепя местните служители. След като прекъсна посещението си на европейска среща на върха миналата седмица, Макрон се опита да демонстрира, че е начело на страната, като редовно свикваше кризисни заседания на кабинета и издаваше заповеди на премиера и министрите си. В събота той взе решение да обяви отдавна планирано посещение в Германия.

Продължителен кризисен режим

Списъкът с многобройни планирани заседания в Елисейския дворец е позната гледка и е знак, че правителството отново е в кризисен режим. Френският президент успя да потуши изключително трудно дълбоката политическа криза, предизвикана заради пенсионните реформи тази пролет, а сега правителството му е изправено пред още по-голям смут. Първият мандат на Макрон също е белязан от сътресения, тъй като той се сблъска с протестите на жълтите жилетки, пандемията от COVID-19 и постоянно присъстващата заплаха от тероризъм във Франция. Лидерът натрупа натрупа горчив опит от „трудни, болезнени кризисни ситуации“, които „озадачиха“ външния свят, твърди Бруно Катрес, политически експерт от института „Sciences Po“.

Шокът и гневът от смъртта на Нахел М., която е от северноафрикански произход, накара мнозина във Франция да се замислят за дискриминацията, интеграцията и престъпността в предградията на френските градове, населени с много имигранти. Нараства общественият натиск за по-внимателно разследване и контрол на френските полицейски практики и по-специално твърденията за расизъм от страна на силите за сигурност, както и преразглеждане на разпоредбите за прилагане на реда. През 2017 г. например полицаите получиха право да стрелят в няколко хипотетични сценария, включително когато шофьор откаже да спре и бъде преценено, че представлява опасност за живота на други хора. Освен предполагаемата дискриминация от страна на полицията, елиминирането на нарастващия разрив между младежите в неравностойно положение в предградията и френските институции вероятно ще изисква повече средства за политики, насочени към преодоляване на първопричините и намаляване на социалното неравенство в сфери като образованието и недвижимите имоти.

Необходимостта да помири страната и да въплъти законността и реда в момент, когато възможностите му за „маневриране“ са ограничени след загубата на парламентарното мнозинство миналата година, е нелека задача за Макрон. Според анализатори той ще трябва да следи внимателно действията на опозиционните партии, тъй като престъпността, идентичността и имиграцията – въпроси, за които крайнодясната партия отдавна води кампания, понастоящем заемат централно място в управлението на страната. Ако лидерката на крайната десница Марин льо Пен се въздържа от подклаждане на бунт срещу бунтовниците, придържайки се към стратегията си да подкрепи основните политически течения, то нейният доверен „лейтенант“ – евродепутатът Жордан Бардела води кампания срещу „престъпниците“, които дължат „всичко на Републиката“.