Правителството на Финландия заяви, че възнамерява да се присъедини към НАТО, отказвайки се от десетилетия неутралитет и игнорирайки руските заплахи за евентуален ответен удар, докато скандинавската страна се опитва да засили сигурността си след началото на войната в Украйна, предава „CNN“. По-късно управляващата партия на Швеция заяви, че също ще подкрепи присъединяването към алианса.
Решението беше обявено на съвместна пресконференция от президента Саули Нийнистьо и премиера Сана Марин, които обясниха, че този ход трябва да бъде ратифициран от парламента на страната, преди Финландия да може официално да поиска членство в алианса. В неделя в Хелзинки Марин заяви:
„Надяваме се, че парламентът ще потвърди решението за кандидатстване за членство в НАТО. През следващите дни. Той ще се основава на силен мандат, с президента на републиката. Ние сме в тесен контакт с правителствата на страните-членки на НАТО и самия НАТО.“
Тя добави:
„Ние сме близки партньори на НАТО, но е историческо решение, че ще се присъединим и се надяваме, че ще вземаме решенията заедно.“
Този ход ще доведе водения от САЩ военен алианс до границата от 830 мили на Финландия с Русия, но може да отнеме месеци за финализиране, тъй като законодателните органи на всичките 30 настоящи членки на НАТО трябва да одобрят новите кандидати.
Това също така рискува да предизвика гнева на Русия, чийто президент Владимир Путин поясни на финландския си колега Нийнистьо в събота, че изоставянето на военния неутралитет и присъединяването към блока би било „грешка“, според изявление на Кремъл. В събота Русия прекъсна доставките си на електроенергия за скандинавската страна поради проблеми с получаването на плащания.
От края на Втората световна война, по време на която Финландия беше нападната от Съветския съюз, страната беше военно необвързана и номинално неутрална, за да избегне провокиране на Русия. От време на време се угаждаше на опасенията за сигурността на Кремъл и се опитваше да поддържа добри търговски отношения.
Нахлуването в Украйна промени това статукво. В събота Нийнистьо призова да информира Путин за намеренията на Финландия да се присъедини към блока, като каза, че „руските искания в края на 2021 г., целящи да попречат на страните да се присъединят към НАТО и масовата инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., промениха средата за сигурност на Финландия“, според в изявление от кабинета на финландския президент.
Марин повтори настроенията си в неделя, като каза пред репортери, че по отношение на ядрена заплаха „няма да вземаме тези решения, които вземаме сега, ако не смятаме, че те повишават нашата сила или сигурност“.
„Така че, разбира се, ние вярваме, че това са правилните решения и те ще подобрят националната ни сигурност.“
Швеция изрази подобно разочарование, а в неделя управляващата Социалдемократическа партия обяви, че страната трябва да работи за присъединяване към НАТО. В изявление на уебсайта на партията се казва, че в случай че кандидатурата бъде одобрена от НАТО, партията трябва да работи за поставяне на едностранни условия срещу разполагането на ядрени оръжия и постоянни бази на шведска територия.
В неделя шведският премиер Магдалена Андерсон нарече инвазията на Русия в Украйна „незаконна и незащитима“, добавяйки, че нейната страна „не може да изключи“, че Русия ще предприеме същите действия „в нашата непосредствена близост“. По време на пресконференция Андерсон беше категорична:
„И това е, което Швеция сега трябва да вземе предвид и като се има предвид това, ние смятаме, че Швеция се нуждае от официални гаранции за сигурност, които носи членството в НАТО.“
Междувременно шведският външен министър Ан Линде нарече този ход „историческо решение“ в туит след съобщението, добавяйки:
„Руската инвазия в Украйна влоши ситуацията със сигурността на Швеция и Европа като цяло.“
И двете страни вече отговарят на много от критериите за членство в НАТО, които включват функционираща демократична политическа система, основана на пазарна икономика; справедливо отношение към малцинственото население; поемане на ангажимент за мирно разрешаване на конфликти; способността и желанието за военен принос в операциите на НАТО; и ангажиране с демократични гражданско-военни отношения и институции.
Резерви от страна на Турция
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отговори на новините в неделя, като каза, че „вратата на НАТО е отворена“ за скандинавските страни. На пресконференция Столтенбер изтъкна:
„Финландия и Швеция са най-близките партньори на НАТО.“
Но членката на НАТО Турция, която се представи като посредник между Русия и Украйна, изрази резерви относно интегрирането на тези две страни в алианса. В петък турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че не гледа на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО „положително“, обвинявайки двете страни, че разполагат с кюрдски „терористични организации“.
Ердоган визира Кюрдската работническа партия, която се стреми към независима държава в Турция. Групировката води въоръжена борба с Анкара от десетилетия и е определена за терористична организация от Турция, Съединените щати и Европейския съюз.
Турция също така смята бойците на отрядите за защита за продължение на Кюрдската работническа партия, дори след като са били съюзници на водената от САЩ коалиция в Сирия и са изиграли основна роля в прогонването на ISIS от Северна Сирия. Финландия и Швеция имат кюрдска общност, въпреки че Ердоган не предостави подробности кого тоно визира. В отговор на твърдението на Ердоган, финландският външен министър Пека Хаависто отговори в събота:
„Е, по въпроса за тероризма, искам да бъда много ясен, че сме част от коалицията срещу ISIS, участваме в срещата в Маракеш. Борбата срещу тероризма е много важна тема за нас.“
В неделя президентът Нийнистьо коментира, че е „объркан“ от скептицизма на Ердоган, като заяви, че по време на телефонна дискусия преди месец турският президент изглежда „благосклонен“ към присъединяването на Финландия към блока. Той добави:
„Мисля, че това, от което се нуждаем сега, е много ясен отговор. Готов съм да проведа нова дискусия с президента Ердоган относно проблемите, които той повдигна.“
Въпреки че процесът на ратификация може да отнеме време, Столтенберг коментира пред репортери в неделя, че намерението на Турция „не е да блокира членството“. Той изрази категоричност:
„Уверен съм, че ще можем да отговорим на опасенията, които Турция изрази по начин, който не забавя членството или процеса на присъединяване, така че намерението ми все още е бърз и безпроблемен процес.“
Путин вижда алианса като структура, насочена към Русия, въпреки факта, че блокът прекара голяма част от постсъветския период, фокусирайки се върху въпроси като тероризма и поддържането на мира.
Преди Путин да нахлуе в Украйна, той ясно изрази убеждението си, че НАТО се е приближило твърде близо до Русия и трябва да бъде върнато обратно до границите си от 90-те години на миналия век, преди някои страни, които или съседни на Русия, или са бивши съветски държави, да се присъединят към военния съюз.
Желанието на Украйна да се присъедини към алианса и нейният статут на партньор в НАТО – разглеждан като стъпка по пътя към евентуално пълноправно членство – беше едно от многобройните оплаквания, които Путин цитира в опит да оправдае нахлуването на страната си в своята съседка.
Иронията е, че войната в Украйна на практика даде на НАТО нова цел. След руското нахлуване в Украйна през февруари обществената подкрепа за присъединяване към НАТО във Финландия скочи от около 30% до почти 80% в някои проучвания. Повечето шведи също одобряват присъединяването на страната им към алианса, според проучвания на общественото мнение там.
След като изглежда, че охлади реториката за присъединяване към НАТО през март, в опит да успокои Русия, Украйна сега се надява молбата ѝ за присъединяване към блока да бъде разгледана бързо. Заместник министър-председателят на Украйна Олга Стефанишина заяви пред ABC, че се надява „когато се стигне до разглеждането на украинската молба, това да стане много по-бързо“.
