Докато военната хунта в Нигер отбеляза две седмици на власт в сряда, нейните лидери назначават правителство и отхвърлят призивите за преговори в това, което анализаторите описаха като опит да укрепят властта си и да покажат, че са сериозни в управлението на страната от Западна Африка в лицето на ескалираща регионална криза, съобщава „Асошиейтед прес“.
Хунтата назначи нов министър-председател и направи редица други нови назначения в кабинета. Те също така отказаха да допуснат посреднически екипи, които планираха да дойдат във вторник от Организацията на обединените нации, Африканския съюз и западноафриканския регионален блок ECOWAS, позовавайки се на „очевидни причини за сигурност в тази атмосфера на заплаха“, според писмо, видяно от „Асошиейтед прес“.
ECOWAS заплаши да използва военна сила, ако хунтата не възстанови Базум до неделя, краен срок, който хунтата пренебрегна. Анелиз Бърнард, бивш служител на Държавния департамент на САЩ, специалист по африканските въпроси и който сега е директор на Strategic Stabilization Advisors, консултантска група по риска, коментира:
„Създаването на правителство е важно и поне сигнализира на населението, че има готов план с подкрепата на цялото правителство.“
В понеделник хунтата обяви, че цивилният икономист Али Махаман Ламин Зейне ще бъде министър-председател. Зейне е бивш министър на икономиката и финансите, който напусна поста, след като правителството му беше свалено от предишен военен преврат през 2010 г., а по-късно работи в Африканската банка за развитие.
На 26 юли бунтовни войници свалиха от власт демократично избрания президент на Нигер Мохамед Базум, заявявайки, че могат да свършат по-добра работа в защитата на нацията от джихадисткото насилие. Групи, свързани с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“, опустошиха района на Сахел, огромно пространство на юг от пустинята Сахара. Повечето анализатори и дипломати твърдят, че разумът няма тежест и че поглъщането е резултат от борба за власт между президента и началника на неговата президентска гвардия, генерал Абдурахман Чиани, който сега казва, че управлява страната.
Превратът идва като удар за много страни на Запада, които виждаха Нигер като един от последните демократични партньори в региона, с които биха могли да работят, за да отблъснат екстремистката заплаха. Партньорите на Нигер заплашиха да спрат стотици милиони долари военна помощ, ако страната не се върне към конституционно управление. Но засега дипломатическите усилия дават малко резултат, тъй като хунтата затяга властта си.
Столицата на Нигер Ниамей изглеждаше по-напрегната във вторник, като силите за сигурност проверяваха превозните средства. В понеделник хунтата затвори въздушното пространство на страната, а във вторник временно спря разрешението за дипломатически полети от приятелски и партньорски страни, съобщиха от Министерството на външните работи.
По-рано тази седмица изпълняващият длъжността заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд се срещна с лидерите на преврата, но каза, че те са отказали да ѝ позволят да се срещне с Базум, който е задържан след свалянето му от власт. Тя описа разбунтувалите се служители като неподатливи на нейните призиви за започване на преговори и възстановяване на конституционното управление.
САЩ имат около 1100 военнослужещи в страната и гледат на Нигер като на стратегически и надежден партньор в региона. Нуланд постигна повече напредък от други делегации. Предишна делегация на ECOWAS беше възпрепятствана да напусне летището. Не е ясно каква координация се осъществява между различните опити за посредничество. Някои експерти се притесняват, че ако усилията не бъдат координирани, това може да подкопае ECOWAS.
Александър Търстън, асистент професор по политически науки в университета в Синсинати, подчерта:
„Мисля, че САЩ биха стигнали до modus vivendi (от латински език – начин на живот бел. ред) с тази хунта, ако хунтата се окаже особено податлива на интересите на САЩ, но това не изглежда масата засега.“
В изявление във вторник, след като получи отказ да посети Нигер, ECOWAS заяви, че се опитва да намери мирно решение на кризата и ще продължи „да разгръща всички необходими мерки, за да гарантира връщането към конституционния ред“. Очаква се ECOWAS да се събере отново в четвъртък в Абуджа, столицата на съседна Нигерия, за да обсъди ситуацията.
Анализаторите обаче са на мнение, че колкото повече време отнеме намирането на решение, толкова повече време има хунтата да се окопае и толкова по-малко ще има инерцията да ги свали. Страните от региона също са разделени относно това как да процедират. Съседните Мали и Буркина Фасо, които се управляват от военни режими, застанаха на страната на хунтата и предупредиха, че намеса в Нигер би била „еквивалентна на обявяване на война“ срещу тях. В съвместно писмо във вторник до ООН двете страни призоваха организацията „да предотврати с всички средства, с които разполага, въоръжени действия срещу суверенна държава“. Мали и Буркина Фасо също изпратиха представители в Ниамей тази седмица, за да обсъдят военните възможности. Официални лица от всички страни казаха, че преговорите са преминали добре.
Докато кризата продължава, около 25-те милиона жители на Нигер понасят основната тежест. Това е една от най-бедните страни в света. Много нигерийци живеят на ръба и казват, че са твърде фокусирани върху намирането на храна за семействата си, за да обърнат много внимание на ескалиращата криза.
Суровите икономически санкции и рестрикциите за пътуване, наложени от ECOWAS след преврата, доведоха до покачване на цените на храните с до 5%, казват търговци. Еркман Чибозо, собственик на магазин от съседен Бенин, който работи в Ниамей, изтъкна, че е било трудно да внесе нещо в страната, за да зареди магазина си близо до летището. Той е категоричен:
„Ако продължава така, ситуацията ще стане много тежка.“
