Египетска вдовица се бори да си позволи месо и яйца за петте си деца. Разгневен собственик на германска пералня наблюдава как сметката му за енергия скача 5 пъти. Нигерийските пекарни затвориха вратите си, неспособни да си позволят прекомерно високата цена на брашното. Така започва статия на „Асошиейтед прес“, резюмираща последствията от войната в Украйна, започнала преди година.
Една година след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и причини широко разпространено страдание, глобалната икономика все още понася последствията – недостатъчни доставки на зърно, торове и енергия заедно с повече инфлация и икономическа несигурност в свят, който вече се бореше с твърде много и от двете.
Колкото и мрачно да беше въздействието на войната, има една утеха: можеше да бъде и по-лошо. Компаниите и страните в развития свят се оказаха изненадващо устойчиви, избягвайки досега най-лошия сценарий на болезнена рецесия. Но в развиващите се икономики болката е по-силна.
В Египет, където близо 1/3 от населението живее в бедност, Халима Раби се бори от години да изхрани петте си деца в училищна възраст. Сега 47-годишната вдовица е намалила дори най-основните хранителни стоки, тъй като цените продължават да растат.
„Стана непоносимо“, призна Раби на тръгване към работата си като чистачка в държавна болница в побратимения на Кайро град Гиза.
„Месото и яйцата се превърнаха в лукс.“
В Съединените щати и други богати страни болезненият скок на потребителските цени, подхранван отчасти от ефекта на войната върху цените на петрола, постепенно отслабва. Това засилва надеждите, че борците срещу инфлацията от Федералния резерв на САЩ ще отстъпят при увеличенията на лихвените проценти, които заплашваха да насочат най-голямата икономика в света към рецесия и изпратиха други валути да се сринат спрямо долара.
В края на миналата година Китай също премахна драконовските блокирания, свързани с политиката за нулев COVID, които попречиха на растежа на втората по големина икономика в света.
На помощ дойде и добрия късмет: По-топла от обичайното зима помогна за намаляване на цените на природния газ и ограничаване на щетите от енергийна криза, след като Русия до голяма степен спря газа за Европа. Все пак цените на петрола и газа бяха достатъчно високи, за да смекчат въздействието върху руската икономика, изнасяща енергия.
„Войната е човешка катастрофа“, смята Адам Позен, президент на Института за международна икономика Питърсън. „Но въздействието му върху световната икономика е краткотраен шок.“
И все пак, много или малко, войната причинява болка. В Европа, например, цените на природния газ все още са три пъти по-високи от тези, които бяха преди Русия да започне да струпва войски на границата с Украйна.
Свен Паар, който управлява търговска пералня във Валдуерн, югозападна Германия, е изправен пред сметка за газ тази година от около 165 000 евро (176 000 долара) – спрямо 30 000 евро (32 000 долара) миналата година – за да управлява 12 тежки машини, които могат да перат 8 тона пране на ден. Досега той успява да задържи клиентите си, след като им показва сметките за енергия, които съпътстват поскъпването.
„Стискаме палци, засега работи“, коментира мъжът и допълва:
„В същото време клиентите стенат и трябва да прехвърлят разходите върху собствените си клиенти.“
Въпреки че е запазил постоянните си клиенти, те предлагат по-малко бизнес. Ресторантите с по-малко клиенти се нуждаят от по-малко изпрани покривки. Няколко хотела затвориха през февруари, вместо да плащат разходите за отопление през бавния си сезон, което означава по-малко хотелски чаршафи за почистване.
Непосилно високите цени на храните причиняват особени трудности на бедните. Войната прекъсна доставките на пшеница, ечемик и олио за готвене от Украйна и Русия, основни световни доставчици за Африка, Близкия изток и части от Азия, където мнозина се борят с хранителна несигурност. Русия също беше най-големият доставчик на торове.
Въпреки че сделка с посредничеството на ООН позволи някои доставки на храни от Черноморския регион, тя предстои да бъде подновена следващия месец.
В Египет, номер 1 вносител на пшеница в света, Раби си намира втора работа в частна клиника през юли, но все още се бори да се справи с нарастващите цени. Тя печели по-малко от 170 долара на месец.
Раби обясни, че готви месо веднъж месечно и е прибягнала до по-евтини странични продукти, за да гарантира, че децата ѝ получават протеини. Но дори и те стават все по-трудни за намиране.
Правителството призова египтяните да опитат пилешки крака и крилца като алтернативен източник на протеини – предложение, посрещнато с презрение в социалните медии, но също така доведе до скок в търсенето. Раби признава:
„Дори краката станаха скъпи.“
В Нигерия, най-големият вносител на руска пшеница, средните цени на храните скочиха с 37% миналата година. Цените на хляба се удвоиха на места заради недостига на пшеница.
„Хората трябва да вземат трудни решения“, твърди Александър Верхес, който управлява Life Flour Mill Limited в южния щат Delta.
„Каква храна купуват? За храна ли да ги харчат? Училище? лекарства?“
Най-малко 40% от пекарните в нигерийската столица Абуджа затвориха, след като цената на брашното скочи с около 200%. Мансур Умар, председател на асоциацията на пекарите, коментира това така“
„Тези, които все още са в бизнеса, го правят в точката на прекъсване без печалби. Много хора са спрели да ядат хляб. Те са избрали алтернативи заради цената.“
В Испания правителството харчи 300 милиона евро (320 милиона долара), за да помогне на фермерите да се сдобият с тор, чиято цена се е удвоила след войната в Украйна. Хосе Санчес, фермер в село Анчуело, източно от Мадрид, заяви:
„Торът е жизненоважен, защото земята се нуждае от храна. Ако земята няма храна, тогава реколтата не расте.“
Всичко това означава забавяне на световната икономика. Международният валутен фонд намали очакванията за растеж през тази година и през 2022 г., което се равнява на около 1 трилион долара загубено производство. Икономиката на Европа, например, „все още изпитва значителни насрещни ветрове“ въпреки спада на цените на енергията и е изложена на риск от изпадане в рецесия, каза Нейтън Шийтс, глобален главен икономист в банковия гигант Citi.
МВФ казва, че потребителските цени са скочили със 7,3% в най-богатите страни миналата година – над прогнозата му от януари 2022 г. от 3,9% – и с 9,9% в по-бедните, спрямо очакваните 5,9% преди инвазията. В САЩ такава инфлация принуди бизнеса да бъде пъргав.
Стейси Елмор, съосновател на The Luxury Pergola в Нобълсвил, Индиана, издаде, че разходите за осигуряване на здравна застраховка за осем работници са скочили с 39% през последната година – до 10 00 долара на месец. На фона на недостига на работна ръка тя също трябваше да повиши почасовите заплати за своя най-добър монтажник от 24 на 30 долара на час.
Обхванатите от инфлацията потребители започнаха да се възпират да платят 22500 долара за пергола с жалузи с размери 10 на 16 фута – нещо като беседка без стени – която се продаваше чрез дилъри. Продажбите на тези стоки спаднаха миналата година. Така че Elmore се насочва към моделите „направи си сам“, продавайки директно на купувачите на рязко намалена цена от 12 580 долара за такова съоръжение. Елмор е на мнение:
„При толкова висока инфлация ние работихме, за да разширим привлекателността на нашите продукти и да ги направим по-лесни за придобиване от обикновения човек.“
В индонезийската столица Джакарта много улични търговци знаят, че не могат да предадат растящите цени на храните на своите вече затруднени клиенти. Така че някои вместо това пестят от порции, практика, известна като „свиване“. 52-годишният Мукрони, който има щанд за за храна и като много индонезийци се нарича само с едно име, обяснява:
„Един килограм ориз беше за осем порции… но сега го направихме 10 порции. Клиентите няма да дойдат в магазина, ако цените са твърде високи.“
„Надяваме се на мир“, призна мъжът, „защото в крайна сметка никой няма да спечели или да загуби, от това всеки ще бъде жертва“.
