Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като „подобряване на абонаментния им план“, ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга.
Коментарът е на основателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова, потърсена от „БНР“ по повод обявените вчера от единия от телекомите действия.
Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители.
„Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи „само“ възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването“. Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят.“, каза още тя.
Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: „Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право.“
Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им. Тоест, така наречените от операторите „индивидуални“ договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи. Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях – цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от „Ние, потребителите“.
