Правителството прие пакет от мерки за укрепване на върховенството на закона в България. По този начин кабинетът на Бойко Борисов се опитва да покаже пред обществото, че ще предприеме действия след критичния доклад на Брюксел от 30 септември тази година.
Когато последният доклад от Брюксел стана публичен управляващи и опозиция направиха различен прочит. Правителството обяви, че щяло да продължи да работи по препоръките, а държавният глава Румен Радев беше категоричен:
„Докладът на ЕК констатира очевидни от години проблеми за българите, но когато коментираме този доклад трябва да си даваме сметка, че колкото и той да е критичен за България, толкова е самокритичен за самия ЕС, защото е самопризнание за дългогодишен провал в борбата срещу вихрещата се корупция.“
Сега от правителствената информационна служба съобщиха, че планът на кабинета на Борисов обхваща мерки, предложени от компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи, по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.
В стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки във връзка с приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка, подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други.
По отношение на „Уредба (правна рамка) за борба с корупцията“ се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област – възлагане и извършване на комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза), анализ на ресурсите (численост на разследващи органи и прокурори, наличие или липса на специализация в областта), изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК. Предвиждат се мерки във връзка подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичността и доверието в Комисията.
Въпросите по стълб „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030. Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост, с цел формулиране на мерки. Предвижда се увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ.
В рамките на стълб „Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване“ се предвижда приемането на Ръководство за последващата оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.
Тук обаче изниква важният въпрос дали приетите днес мерки наистина ще бъдат приложени и ще доведат до реални резултати, или ще останат само на хартия. Подобни стъпки се твърди, че ще се предприемат след всеки критичен доклад на Европейската комисия, но и до момента недостатъците остават налице и това е видно за цялото общество.
