Изминалата година беше изпълнена с много трудности за лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. Той беше принуден да наблюдава безпомощно влошеното състояние на икономика на страната си, което става все по-осезаемо на фона на последиците от пандемията, и по-специално затварянето на границите. Лидерът изказа многократно опасенията си по време на срещите на върха, проведени с участието на бившия президент Доналд Тръмп, които така и не доведоха до отмяна на суровите санкции, наложени върху Северна Корея, пише „Ройтерс“.
Сега Ким Чен Ун трябва да започне да гради нови основи на дипломатически взаимоотношения с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който преди време нарече Ким „престъпник“ и обвини Тръмп, че създава излишен драматизъм, вместо да наложи значителни съкращения на ядрения арсенал на Ким. Въпреки че Ким обеща да насърчи програмата на страната за ядрени оръжия, което стана ясно от последните му политически речи, той направи опит да постави ново начало на комуникацията си с Байдън, като подчерта, че съдбата на техните отношения зависи от това дали Вашингтон ще отхвърли това, което той нарича враждебна политика от страна на САЩ. Не е ясно обаче колко търпелив ще бъде Ким оттук насетне.
Както е известно в близкото минало Северна Корея имаше доста противоречия с администрации на САЩ, особено по отношение на изстрелването на ракети, което принуди американците да се върнат на кръглата маса за преговори. По време на последните военни паради в Пхенян Ким представи нови оръжия, които обеща да изпробва, включително балистични системи с твърдо гориво, предназначени за изстрелване от превозни средства и подводници. Ако напрежението ескалира отново, това би принудило САЩ и Южна Корея да се съобразяват по-задълбочено с възможността Ким никога да не предаде доброволно оръжията, които смята за най-силната си гаранция оцеляване на страната му.
Арсеналът на Ким беше определен като основна заплаха за САЩ и техните азиатски съюзници след проведените тестове през 2017 г., при които имаше детонация на предполагаема термоядрена бойна глава и полетни тестове на ракети, които демонстрираха потенциала си да поразят сериозно бъдещите си врагове. Година по-късно Ким инициира дипломатични дискусии с Южна Корея и САЩ, но страната се оттегли през 2019 г., когато американците отхвърлиха исканията на Северна Корея за осезаемо облекчение на санкциите в замяна на споразумение за частично предаване на ядрените й съоръжения.
Понастоящем Северна Корея вероятно няма да бъде сред водещите приоритети за Байдън, който, макар и изправен пред нарастващи вътрешни проблеми, загатна, че е готов да даде нов тласък в полза на завръщането към Ядреното споразумение с Иран от 2015 г., което Тръмп възпрепятства преди време. Въпреки че Байдън беше вицепрезидент по време на управлението на Барак Обама, чиято политика към Северна Корея беше сравнително умерена и дипломатична с постепенно увеличаване на санкциите, този метод сега вероятно няма да проработи, тъй като оръжейните способности на Северна Корея са нараснали значително през последните години.
Първата провокация от страна на Северна Корея при управлението на Байдън по всяка вероятност ще бъде свързана с изстрелване на снаряди от подводни балистични системи, които Ким гордо демонстрира неотдавна. Севернокорейският лидер се опитва да насочи преговорите към предложения за ограничаване на оръжейния капацитет между ядрените държави, а не към дискусии, чиято цел е споразумение за пълното предаване на оръжията му, смятат експертите.
„Северна Корея по време на конгреса на партията даде да се разбере, че няма намерение да отстъпва първа, но все пак иска да разбере какво има да каже по темата за съвместното им сътрудничество лидерът на САЩ.“, заяви Шин Б., който е изпълнявал длъжността на южнокорейски дипломат по време на мандата на Обама.
Шин очаква Байдън в крайна сметка да сключи споразумение със Северна Корея, което ще наподобява споразумението с Иран – същото, от което Тръмп се оттегли през 2018 г. Очаква се новият президент да допринесе до известна степен за замразяването на ядрения и ракетния капацитет на Северна Корея на сегашното му ниво. Въпреки че САЩ вероятно няма да се откажат от дългосрочния си ангажимент за денуклеаризиране на Северна Корея, привеждането на ядрения капацитет на страната до нула не е реалистична краткосрочна дипломатическа цел, смята бившият дипломат.
Напълно възможно е потенциално ново споразумение да не бъде постигнато със Северна Корея, която разполага с много по-модерни оръжия, тъй като е малко вероятно тя да приеме стъпките за наблюдение, включени в Иранското споразумение, смята Пак Уон-Гон, професор в южнокорейския университет „Шандонг“. Според него обаче е ясно едно нещо – ако Северна Корея изпробва оръжията си, Байдън ще наложи санкции, които ще продължат да тласкат икономиката на Северна Корея към ръба на оцеляването.
