Британската министър-председателка Лиз Тръс подаде оставка вчера след бурен и исторически кратък мандат, белязан от икономически политики, които разтърсиха финансовите пазари, и силно недоволство в редиците на нейната политическа партия, което разруши авторитета ѝ. След само 45 дни на поста Тръс стана третият консервативен министър-председател, свален от много години насам, и ще остане в историята на страната като най-кратко управлявалият лидер. Нейната оставка несъмнено ще задълбочи нестабилността, която разтърсва Обединеното кралство, откакто то се отдели от Европейския съюз, като наред с това ще тласне нацията към още по-несигурно бъдеще, тъй като страната вече е изправена пред криза, свързана с разходите за живот и грозящата я рецесия.
„Не мога да изпълня докрай мандата, с който бях избрана от Консервативната партия.“, заяви 47-годишната Тръс.
Финансовите пазари „въздъхнаха“ с известно облекчение, но сега разединената управляваща партия трябва бързо да намери нов лидер, който да обедини враждуващите фракции. Тръс заяви, че ще остане на поста си, докато не бъде избран неин заместник, което Консервативната партия обеща, че ще направи до края на следващата седмица. Това е изключително кратък и необичаен срок за избор на следващ лидер на една от най-влиятелните икономики в света.
Сред потенциалните претенденти са бившият министър на финансите Риши Сунак, който загуби от Тръс в надпреварата за лидерския пост; лидерът на Камарата на общините Пени Мордаунт; министърът на отбраната Бен Уолъс; и Борис Джонсън, бившият министър-председател, отстранен през юли заради поредица от шумни скандали.
Икономическите политики, обвързани с ниски данъци и регулации, които доведоха до избирането на Тръс от нейната партия, се оказаха катастрофални в настоящата ситуация на рязко покачваща се инфлация и слаб икономически растеж. Нейният икономически план, обявен на 23 септември, се състоеше в редица данъчни съкращения, за които инвеститорите се опасяваха, че Обединеното кралство не може да си позволи. Тя намали стойността на паунда и повиши цената на ипотечните кредити, което причини сериозни икономически трудности на хората и бизнесите, които все още не са се възстановили от последиците от пандемията. Финансовите сътресения доведоха до смяната на министъра на финансите, до множество обрати в политиката, както и до нарушаване на дисциплината и доверието в управляващата Консервативна партия. Тръс подаде оставка само ден след като обеща да остане на власт, заявявайки, че е „борец, а не човек, който се отказва„. Въпреки това тя не можа да се задържи повече, след като високопоставен министър напусна правителството ѝ под напора на критики, а гласуването в Камарата на общините в сряда беше белязани от хаос и недоволство.
Консервативната партия съобщи, че номинациите за нов лидер ще приключат в понеделник. Кандидатите се нуждаят от подписите на 100 от 357-те депутати от Консервативната партия, което означава, че могат да се кандидатират максимум трима души. Законодателите ще изберат един от тях и ще поискат от всички 172 000 членове на партията да изберат един от двамата финалисти чрез онлайн гласуване. Новият лидер трябва да бъде назначен до 28 октомври. Който и да наследи Тръс, той ще стане третият министър-председател на страната в рамките на тази година. Национални избори не трябва да се свикват преди 2024 г., но опозиционните партии призоваха те да се проведат сега, като заявиха, че правителството няма демократична легитимност.
Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Кийр Стармър обвини консерваторите, че управляват на фона на „пълен хаос“.
„Това нанася огромни щети на нашата икономика и на репутацията на страната ни. Трябва да имаме шанс за ново начало. Имаме нужда от нови избори сега.„, коментира още Стармър.
В сряда, когато отправи обръщение към депутатите, Тръс се извини и призна, че е допуснала грешки, но настоя, че няма да подаде оставка. В рамките на няколко часа един от висшите министри в кабинета, министърката на вътрешните работи Суела Браверман, подаде оставка, като в писмото си до Тръс заяви, че има „опасения относно посоката, в която се движи това правителство„. За мнозина консервативни депутати последната капка, която преля чашата, беше гласуването, проведено в сряда вечерта, относно фракинга за шистов газ, което предизвика напрежение в парламента, а партийните лидери бяха обвинени, че са използвали неправомерни тактики, за да спечелят гласове. Крис Брайънт, депутат от опозиционната Лейбъристка партия, заяви, че е видял как членове на партията са били физически малтретирани и тормозени. Служители на Консервативната партия отричат това.
