По-рано миналия месец товарен кораб, превозващ химикали, се запали край бреговете на Шри Ланка – оставяйки след себе си екологична катастрофа, с която островът вероятно ще трябва да живее в продължение на десетилетия, пише “BBC”.
Дни плавателният съд стоеше горещ край бреговете на Шри Ланка, а от него струеше плътен тъмен дим, който се виждаше от километри. Но „X-Press Pearl“ сега лежи наполовина потънал край бреговете на Шри Ланка, а корпусът му е на плиткото океанско дъно.
Но макар пламъците вече да са заляти – проблемите едва започват. На борда на кораба все още има кули с контейнери, подредени един върху друг, много от които съдържат химикали, силно опасни за околната среда – някои от тях вече са изтекли във водата, предизвиквайки опасения, че това съдържание може да отрови морския живот.
Освен това тонове малки пластмасови пелети вече са измити на местните плажове наблизо. И тогава има стотици тонове двигателно гориво, запечатани в потъналия корпус, които също могат потенциално да изтекат в морето. Освен заплахите за околната среда, има и опустошителни последици за местните общности, като рибарите, които за една нощ са загубили поминъка си и вероятно ще страдат още години напред. Местният рибар Дениш Родриго заяви пред BBC:
“Ние сме дребни рибари и излизаме в морето всеки ден. Можем да спечелим нещо само ако отидем на риболов – в противен случай цялото ни семейство ще гладува.”
Милиарди пластмасови пелети
Едно нещо се откроява при разглеждане на снимки на бедствието – малки кръгли парчета пластмаса, които се простират, почти докъдето може да се погледне. Тези пластмасови гранули се използват за производството на почти всички пластмасови изделия. Екологичният активист от Шри Ланка и основател на Центъра за екологично правосъдие в столицата Коломбо Хеманта Витханадж заяви:
“На този кораб имаше около 46 различни химикали. Но това, което беше най-видимо досега, са тоновете пластмасови пелети.”
От края на май подобни пелети от товара на X-Press Pearl са попаднали по плажовете на Негомбо, докато рибите вече са изтласкани с подути кореми и пелети, заседнали в хрилете им.
Пластмасата може да отнеме между 500 и 1000 години, за да се разложи и вероятно ще бъде пренесена от океанските течения до бреговете около Шри Ланка и дори до плажовете на стотици километри от корабокрушението.
И все пак, въпреки че пластмасата може да е най-видимият удар досега, тя не е най-опасната. Брита Денис Хардести от австралийския CSIRO Oceans and Atmosphere обясни пред BBC:
“Ако тези частици са в тялото на риба, която ядем, те обикновено са в храносмилателния тракт на рибата. Но ние не ядем цялата риба, освен ако това не са аншоа или сардини.”
“Пелетите често са сензационни, но няма сериозни доказателства, че хората са показали вредно въздействие от яденето на риба, която може да е яла пластмаса.”
“Цялото ни семейство ще гладува”
За рибарите от Негомбо обаче грижата е не само какво се намира вътре в рибата, но и невъзможността да могат да ловят риба. Понастоящем риболовът е забранен в засегнатата зона – което означава, че много от тях са загубили доходите си и поминъка си практически за една нощ. Тиулин Фернандо, която е била рибар през последните 35 години казва:
“Рибите се отглеждат в кораловите рифове в района и властите казват, че всички тези места за размножаване са унищожени поради опасните химикали. Няма друга възможност, освен да скочите в морето и да умрете.”
Докато правителството очаква пари за обезщетение и застраховка от базираните в Сингапур собственици на кораба, местните жители не са твърде оптимистични, че голяма част от тези пари ще бъдат използвани за помощ на тях самите. Асоциацията на рибарите обаче заяви пред Би Би Си, че отчаяно ще се нуждае от помощ, както рибарите, така и по-широката общност.
“Не сме само ние”, обяснява Денсил Фернандо, президент на групата и самият той рибар. И допълва:
“Има и други свързани индустрии, които също са засегнати от инцидента. Купуваме мрежи, двигатели и лодки, имаме нужда от нефт, има хора, които теглят лодките си. Има хиляди други свързани работни места, свързани с тази риболовна индустрия.”
Химическо замърсяване
Най-дълготрайното въздействие, което може да засегне страната от десетилетия, е това от химическото замърсяване. Сред най-опасните елементи на борда на кораба са азотна киселина, натриев диоксид, мед и олово, казва Уитанадж. Веднъж попаднали във водата, тези химикали си проправят път в корема на местния морски живот. Малките риби могат да умрат бързо в резултат на отравяне, но по-големите са по-малко склонни. Вместо това, хранейки се с по-малки риби, токсините бавно ще се натрупват в телата им с течение на времето.
Уитанадж казва, че рибите, костенурките и делфините вече биват изхвърляни мъртви по плажовете. Някои от тях са придобили зеленикав цвят, което предполага замърсяване с метали и химикали.
“Така че, ако след няколко години уловите тон, той все още ще бъде замърсен – това биоакумулиране ще бъде сериозен проблем.”
Това означава, че рибата от района ще бъде опасна за хората – не само сега, но и за години напред.
“Хората трябва да бъдат обучени за това”, призовава Уитанадж, който добавя:
“Това е напълно токсичен кораб. Всички отпадъци, идващи на брега, са много отровни и хората дори не трябва да ги докосват.”
Проблемът по никакъв начин не се ограничава до непосредствената зона около корабокрушението на западното крайбрежие на Шри Ланка. Брита Денис Хардести от австралийския CSIRO Oceans and Atmosphere казва пред BBC:
“Отпадъците, токсините или пластмасите не следват географските граници. Те ще се носят от вятър, вълни, течения и тези неща се променят сезонно.”
Работата по почистването
Макар че и преди е имало корабокрушения, Шри Ланка никога не се е сблъсквала с такива отровни товари – и страната не е добре подготвена за трудна работа като тази.
Активистите настояват, че международните експерти ще бъдат от решаващо значение. А спедиторската компания, която притежава X-Press Pearl, вече е възложила на международна фирма да отговори на кризата и казва, че нейните специалисти са на място в Шри Ланка.
Но Уитанадж се съмнява, че фирмата, ориентирана към печалбата, наистина ще направи всичко възможно, за да помогне на ситуацията. Корабокрушението се превърна във високопоставен застрахователен случай и идеята за голямо изплащане може много да надделее загрижеността за морския живот.
Центърът за екологично правосъдие е подал на съд както правителството на Шри Ланка, така и корабоплавателната компания за ситуацията, но групата признава, че най-добрият резултат може да бъде просто повишаването на осведомеността. Засега най-голямата надежда на Уитанадж е, че бедствието ще бъде поне ценен урок за предотвратяване на ново подобно такова.
