Тази седмица Европейската комисия предложи нова директива, която е насочена към фиктивни компании, съобщава „Международният консорциум на разследващите журналисти“. Това се случва по-малко от 3 месеца след разследването на „Pandora Papers“ от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който разкри широкомащабното използване на анонимни превозни средства за укриване на пари, избягване на данъци и прикриване на собствеността върху активите.
Предложението, наречено „Unshell“ (без черупка бел. Ред.), ще има за цел да гарантира, че компаниите за пощенски кутии, които нямат „никаква или минимална икономическа дейност“ в ЕС, не могат да се възползват от никакви данъчни предимства, се казва в текста на предложението. На пресконференция в сряда комисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви:
„Последните разследвания като OpenLux или документите на Pandora бяха още едно напомняне за несправедливостта, която характеризира нашата икономическа система днес.“
OpenLux, от Le Monde и други новинарски организации, показа как индустрията на инвестиционните фондове в Люксембург помага на хората да перат пари и да избягват данъци.
„Pandora Papers“, разследване на ICIJ в сътрудничество с 600 репортери по целия свят, се основава на изтичане на 11,9 милиона финансови записи от 14 офшорни доставчици на финансови услуги. Данните разкриват подробности за фиктивни компании и тръстове, притежавани от 29 000 души от цял свят, включително лидери на държави, влиятелни бизнесмени, престъпници и знаменитости. Тези хора са използвали фиктивни компании, регистрирани в секретни юрисдикции, включително Британските Вирджински острови, Обединените арабски емирства и островите Кук, за да притежават недвижими имоти, скъпоценни произведения на изкуството и антики, както и инвестиционни портфейли, показват документите.
Сред собствениците на фиктивни компании в „Pandora Papers“, ICIJ и неговите партньори идентифицираха видни европейски политици, включително бившия премиер на Чешката република Андрей Бабиш, който използва мрежата от подставени компании, за да притежава луксозни имоти в Южна Франция, и холандския финансов министър Уопке Хекстра, който инвестира в черупка компания с интереси в сафари предприятие в Кения. И двамата отрекоха неправомерни действия.
Според проучване от 2018 г., поръчано от комисията за финансови престъпления на Европейския парламент, „компания „черупка“ осигурява анонимността като ключов елемент, като същевременно гарантира контрол върху фиктивната компания и нейните ресурси“.
Използването на фиктивни компании може да бъде законно, добавя проучването, но „когато е свързано с анонимност… те могат да бъдат обект на злоупотреба и по този начин да доведат до сериозни рискове от избягване на данъци, укриване на данъци, пране на пари и злоупотреба със социални права“.
Предложението „Unshell“
Три критерия ще определят дали дадено предприятие съществува само на хартия и следователно се счита, че не може да получи данъчни облекчения и данъчни облекчения, съгласно новата директива, предложена от комисията. Критериите са:
- Естеството на приходите на компанията;
- Делът на трансграничните транзакции за бизнеса на компанията;
- Дали управлението на компанията е възложено на външни изпълнители или се извършва вътрешно.
Джентилони каза:
„Предложението ще ни позволи да засилим борбата срещу избягването на данъци и укриването на данъци чрез затягане на винтовете на фиктивните компании – или компаниите с пощенски кутии – използвани като средства за избягване или укриване на данъци.“
Той добави:
„Новите правила ще установят стандарти за прозрачност относно използването на подставени субекти, така че злоупотребата с тях да може по-лесно да бъде открита от данъчните власти.“
Ако образуванието е фиктивна компания, то ще трябва да спазва новите задължения за данъчно отчитане и „входящите плащания ще се облагат с данък в държавата на акционера на фиктивната компания“, според предложението. Ако целта на компанията е да притежава луксозни недвижими имоти, активът ще се облага с данък от държавата, в която се намира имотът, „като че ли е пряко собственост на физическото лице“, се казва в документа.
Новата директива също така ще увеличи обмена на информация в блока и ще позволи на държавите-членки да поискат от друг член да извърши данъчен одит на която и да е фиктивна компания.
В допълнение към инициативата за фиктивни компании, предложението на комисията включваше и въвеждането на минимален данък от 15% за големите корпорации, които имат своя майка или дъщерно дружество в ЕС. Изискването за минимален данък следва „историческа сделка“, договорена от 136 държави и посредничеството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие миналия октомври, и има за цел да спре глобалната надпревара към дъното по отношение на ставките на корпоративния данък.
Данъчната обсерватория на ЕС, изследователски мозъчен тръст, ръководен от икономиста Габриел Зукман, изчисли, че подобна реформа в ЕС ще увеличи приходите от корпоративния данък с повече от 90 милиарда долара годишно. След като бъде приета от държавите-членки на Европейския съюз, предложената директива ще влезе в сила през януари 2024 г.
