Хората в Мароко спаха по улиците на Маракеш за трета поредна нощ, докато войници и международни хуманитарни екипи в камиони и хеликоптери започнаха да се насочват към отдалечени планински градове, засегнати най-силно от историческо земетресение, предава „Асошиейтед прес“.
Бедствието уби повече от 2100 души – брой, който се очаква да нарасне – а ООН изчисли, че 300 000 души са били засегнати от земетресението с магнитуд 6,8 в петък вечерта.
На фона на предложения от няколко страни, включително Съединените щати и Франция, марокански официални лица заявиха в неделя, че приемат международна помощ само от 4 страни: Испания, Катар, Великобритания и Обединените арабски емирства. В изявление на вътрешното министерство се казва:
„Мароканските власти внимателно оцениха нуждите на място, имайки предвид, че липсата на координация в такива случаи би била контрапродуктивна.“
Докато някои чуждестранни екипи за търсене и спасяване пристигнаха в неделя, когато вторичен трус разтърси мароканците, които вече бяха в траур и шок, други екипи за помощ, готови да се разположат, се разочароваха, чакайки правителството официално да поиска помощ.
„Знаем, че има голяма спешност да спасяваме хора и да копаем под останките от сгради“, коментира Арно Фрес, основател на „Спасители без граници“, чийто екип остана в Париж в очакване на зелена светлина. Той сподели:
„Има хора, които умират под развалините и ние не можем да направим нищо, за да ги спасим.“
Помощта пристигаше бавно в Амизмиз, където цяла част от града с тухлени домове от оранжев и червен пясъчник, издълбани в планинския склон, изглежда липсваше. Беше се срутило минарето на една джамия. 28-годишният селянин Салах Анчеу разказа:
„Това е катастрофа. Не знаем какво е бъдещето. Помощта остава недостатъчна.“
Жителите помитаха развалините от главния път към града и хората се радваха, когато пристигнаха камиони, пълни с войници. Те обаче молеха за повече помощ.
„Няма линейки, няма полиция, поне в момента“, заяви Аншу, говорейки за много части на региона в неделя сутринта.
Онези, които останаха без дом – или се страхуваха от нови вторични трусове – спаха навън в събота, по улиците на древния град Маракеш или под импровизирани навеси в силно засегнатите градове на Атласката планина като Мулай Брахим. Както там, така и в Амизмиз, жителите се тревожеха най-много за щетите в труднодостъпните населени места.
Най-лошите разрушения бяха в селските общности, които разчитат на неасфалтирани пътища, които се извиват нагоре по планинския терен, покрит с паднали скали. Тези райони бяха разтърсени отново в неделя от вторичен трус с магнитуд 3,9, според Геоложката служба на САЩ. Не стана ясно веднага дали той е причинил повече щети или жертви, но вероятно е бил достатъчно силен, за да опъне допълнително нервите на хората в райони, където щетите са оставили сградите в окаяно състояние и жителите се опасяват от вторични трусове.
В регион, където мнозина строят с тухли от кал, земетресението в петък събори сгради, които не са достатъчно здрави, за да издържат на такъв силен трус, заклещвайки хората в развалините и изпращайки други да бягат в ужас. Общо 2122 души бяха потвърдените загинали и най-малко 2421 други бяха ранени – 1404 от тях в критично състояние, съобщи Министерството на вътрешните работи.
Повечето от загиналите – 1351 – са в района на Ал Хауз във Високите Атласки планини, допълва министерството.
Знамената в Мароко бяха спуснати, след като крал Мохамед VI нареди три дни национален траур, започвайки от неделя. Армията мобилизира екипи за търсене и спасяване, а кралят нареди да бъдат изпратени вода, хранителни дажби и подслони на онези, които са загубили домовете си. Той също така призова джамиите да проведат неделни молитви за жертвите, много от които бяха погребани в събота на фона на бясната спасителна работа наблизо.
Въпреки че заяви за първи път в неделя, че ще приеме помощ от четири държави, Мароко не е отправила международен призив за помощ, както направи Турция в часовете след мощното земетресение по-рано тази година, изтъкват хуманитарни групи.
Предложения за помощ се изсипаха от цял свят, а ООН каза, че има екип в Мароко, който координира международната подкрепа. Около 100 екипа, съставени от общо 3500 спасители, са регистрирани в платформа на ООН и са готови да се разположат в Мароко при поискване, съобщиха от „Спасители без граници“. Германия се притече на помощ с екип от повече от 50 спасители, които чакаха близо до летище Кьолн-Бон, но ги изпратиха у дома, предаде информационната агенция „DPA“.
Испански екип за търсене и спасяване пристигна в Маракеш и се насочи към селския Талат Н’Яакуб, според испанското военно звено за спешни случаи. Външният министър на страната Хосе Мануел Албарес заяви в радиоинтервю, че мароканските власти са поискали помощ от Испания. Друг спасителен екип от Ница, Франция, също в този момент беше на път.
След като получи официално искане от мароканското правителство, официални лица в Чешката република обявиха, че страната изпраща около 70 членове на спасителен екип, обучен да търси сред развалините. Чешкият министър на отбраната Яна Чернохова потвърди, че са подготвени три военни самолета за транспортиране на екипа.
Във Франция, която има много връзки с Мароко и каза, че четирима нейни граждани са загинали при земетресението, градовете са предложили повече от 2 милиона евро (2,1 милиона долара) помощ. Популярни изпълнители събират дарения.
Епицентърът на земетресението в петък е бил близо до град Игил в провинция Ал Хауз, на около 70 километра (44 мили) южно от Маракеш. Регионът е известен с живописни села и долини, закътани във Високите Атласки планини.
Опустошението след труса обхвана всеки град по стръмните и криволичещи хълмове на Високия Атлас, с къщи, които се потъваха, а хора плачеха, докато момчета и полицаи с каски разнасяха мъртвите по улиците. Фатна Бечар в Moulay Brahim сподели:
„Спях, когато земетресението удари. Не можах да избягам, защото покривът падна върху мен. Бях в капан. Бях спасена от моите съседи, които разчистиха развалините с голи ръце. Сега живея с тях в тяхната къща, защото моята беше напълно разрушена.“
Нямаше много време за траур, докато оцелелите се опитваха да спасят всичко от повредените домове. Лицето на Кадиджа Файруж беше подпухнало от плач, когато тя се присъедини към роднини и съседи, които мъкнеха свои вещи по осеяните с камъни улици. Преди по-малко от 48 часа тя беше загубила дъщеря си и тримата си внуци на възраст от 4 до 11 години, когато домът им се срутва, докато те спят.
„Нищо не е останало. Всичко падна“, призна сестра ѝ Хафида Фейрудже.
Фондацията за солидарност Мохамед V координира помощта за около 15 000 семейства в провинция Ал Хауз, включително храна, медицинска помощ, спешни жилища и одеяла, цитира държавната информационна агенция MAP ръководителят на организацията Юсеф Рабули, след като посети региона.
Спасители, подкрепени от войници и полиция, претърсиха срутени домове в отдалечения град Адасил, близо до епицентъра. Военни превозни средства докараха булдозери и друга техника, за да разчистят пътищата, съобщи MAP. Линейки откараха десетки ранени от село Тихт, население от 800 души, до университетската болница Мохамед VI в Маракеш.
В Маракеш големи парчета липсваха от назъбен покрив, а изкривен метал, натрошен бетон и прах бяха всичко, което беше останало от сграда, отцепена от полицията.
Туристи и жители се наредиха на опашка, за да дадат кръв.
„Дори не помислих дали да го направя“, твърди Джалила Герина пред „Асошиейтед прес“, „особено в условията, в които хората умират, особено в този момент, когато се нуждаят от помощ, всякаква помощ“. Тя се позова на задължението си като марокански гражданин.
Земетресението е било с предварително измерен магнитуд 6,8 по Рихтер, когато е усетено в 23:11 часа, като е продължило няколко секунди, предаде USGS. Вторичен трус с магнитуд 4,9 удари 19 минути по-късно, се казва в съобщението. Сблъсъкът на африканската и евразийската тектонични плочи е станал на сравнително малка дълбочина, което прави земетресението по-опасно.
Това беше най-силното земетресение, удряло северноафриканската държава от над 120 години, според записите на USGS от 1900 г., но не и най-смъртоносното. През 1960 г. трус с магнитуд 5,8 удари близо до град Агадир, убивайки най-малко 12 000 души. Това земетресение накара Мароко да промени строителните правила, но много сгради, особено селските къщи, не са построени да издържат на подобни трусове.
През 2004 г. земетресение с магнитуд 6,4 близо до средиземноморския крайбрежен град Ал Хосейма остави над 600 жертви.
