Събитията в двата романа на Жозе Сарамаго се развиват в незнайни държави. В романa „Слепота“, докато чака на светофара в колата си мъж внезапно ослепява. Същото сполита лекаря, който го преглежда и крадеца, който задига колата му. Бялата слепота е началото на пандемия, хората ослепяват, докато се разхождат по улицата, докато хапват или шофират. Правителството започва да изолира слепите в стари болнични сгради, а контактните на тях са затворени в психиатрични клиники. Един от героите в романа пита:
„Колко слепи са необходими, за да излезе извън контрол светът?“
Романът на Сарамаго ни разкрива, колко зависими сме от сетивата си и колко уязвими сме без тях. Една жена успява да запази зрението си и започва да помага на слепите – тя е примерът на Сарамаго за рядко срещания днес алтруизъм. Пандемиите променят обществата ни, но също ни помагат да съзрем много истини за тях. В края на книгата пандемията стихва изведнъж точно, както е започнала, а хората не разбират, защо е трябвало да ослепеят.
Днес в резултат от глобализацията светът е по-свързан от всякога преди, но трябва ли да има заплаха, за да мислим с грижа за другия? Това е едно от нещата, които разкрива романът на Сарамаго – новите заплахи събуждат алтруизма и ни карат да се загрижим за останалите, а не да гледаме на тях като на обект за максимизиране на личната изгода – примерът с жената, която не ослепява. Благодарение на зрението си, човек успява да види и доброто, и лошото, и да сформира ценностната си система. Доброто обаче може и да не бъде видяно, а в условията на заплаха се проявява по-ярко и остава по-траен отпечатък, за разлика от злото – такъв е случаят с жената, която запазва зрението си и помага, слепите не виждат доброто, но го усещат. Т.е в условията на заплаха може би доброто е локомотивът за сформиране на ценностите. В нормална ситуация без заплаха недобронамерените действия създава по-силни усещания и се помнят по-дълго.
Светът днес е изправен пред подобно предизвикателство, както и в измисления свят на слепци – ценностите се разместват. Глобалната вирусна пандемия също, размести ценностите в света, в който живеем и постави човешкия живот над идеята за лична свобода. Инстинктът за самосъхранение определя човешките действия, а борбата за свободата във всичките и аспекти е отложена за по-спокойни времена.
В следващия роман на Жозе Сарамаго хората не ослепяват, а проглеждат. Събитията се развиват пак в измислена страна. Провеждат се избори в столицата на тази страна, а резултатът от тях е: 70% от хората гласуват с бели бюлетини. Назначава се втори тур след седмица, а резултатът от него е: 83% бели бюлетини, а процентът на негласувалите в нула.
„Уважаеми съграждани, каза, резултатите от изборите, проведени днес в столицата на страната, са следните, партията вдясно, осем процента, партията в център, осем процента, партията вляво, един процент, процент на негласувалите, нула, невалидни бюлетини, нула, бели бюлетини, осемдесет и три процента.“
Правителството и Президентът не приемат резултатите, като виждат някаква конспирация и се питат: Кой организира белия вот? Правителството започва да търси отговор на този въпрос и стартират полицейски акции, тормоз, арести, но пак не успят да намерят отговор на въпроса: Кой организира белия вот?
Романът „Проглеждане“ е продължение на романа „Слепота“ и двата романа са политически, и в двата главните действащи лица не са политиците, а хората. В „Слепота“, хората се борят за оцеляването си, а „Проглеждане“ слепците са прогледнали и са станали граждани. Граждани, които решават да оспорят демократичните процедури и начина за формиране на представителството, и твърдо отстояват свободния си избор. Правителството отказва да приеме сводния избор, а предпочита избора на слепците, за които свободният избор е на заден план след усилията за оцеляване. Във втория роман свободата се възвръща като най-висша ценност, а не човешкото оцеляване.
У нас обаче изборите ще се проведат в условията на неотминала пандемия и коя от двете ценности ще преобладава предстои да разберем. Ако избирателната активност е много по-ниска от очакването – животът като ценност ще доминира. Ако въпреки извънредната ситуация се запази обичайната изборна активност – свободата на избора/гражданската позиция ще е победител.
Жозе Сарамаго ни помага чрез двата си романа да прогледнем и за нещо друго: за да се роди гражданска позиция отстояваща ценности отвъд оцеляването са необходими спокойни условия без нетрадиционни заплахи. А белият вот в „Проглеждане“ ни насочва да мислим за демокрацията не като за процедура, а като за продукт от човешки действия. Човешките действия могат да променят хода на събитията, отстоявайки ценности – в случая в „Проглеждане“ е свободният избор на гражданската позиция, които не e приет от правителството, което започва репресии. Белият вот е също позиция за разлика от неучастието на демокрацията са необходими критично мислещи граждани, а не хора изправени пред заплаха, която застрашава оцеляването им.
Редица от водещите анализатори прогнозират, че избирателната активност на тези парламентарни избори ще е ниска в резултат на увеличилият се епидемиологичен риск, т.е романът „Проглеждане“, в които главните герои са активните граждани с позиция може да не бъде прочетен на тези избори. Все пак предстои да видим!
Източник: Станислав Тодоров
