Харандан Туре започнал да приема хапчета срещу малария, когато за пръв път го хванала треска, но с течение на дните болестта му само се влошила, пише “AP News”.
В крайна сметка лекарите му казали, че той е сред стотиците заразени с коронавирус в този град, който не успява да бъде спасен от заразата, покосила целия останал свят. Няма търговски полети до Тимбукту, чието отдалечено местоположение в пустинята Сахара отдавна направи името на града синоним накрая на Земята.
Здравните служители казват, че глобалната пандемия е успяла да достигне дотук, независимо от отдалечеността. Вече има повече от 500 случая, сред които най-малко девет смъртни, което го прави най-голямото огнище на Мали извън столицата. В местната болница група от палатки, поставена навън, сега побира 32 пациенти, заразени с COVID-19. Не е наличен нито един респиратор. Температурите редовно се повишават над 45 градуса по Целзий (113 градуса по Фаренхайт), което е допълнително условие към страданието на пациентите, тъй като те се борят с треска.
“Бях на ръба на смъртта, защото имаше моменти, когато се задъхвах и вземах въздух като риба, която току-що беше изведена от реката”, казва 50-годишният учител Туре, който не може да определи къде точно се е заразил с този вируса.
“През нощта не можех да спя, чувствах сякаш на гърдите ми имаше скала, тежаща тон, която ме задушаваше и държеше буден. Едва можех да дишам”, каза той. “На моменти се молех да умра, за да мога да бъда в мир поради страданието, през което преминавах, но Бог, необяснимо, по чудо, ми се отплати.”
COVID-19 за първи път пристигна в Мали през март, когато се появиха два случая – единият в столицата на Бамако, където кацат международни полети, а другият в Кайес, град със силни връзки с малайската диаспора в Европа. До април вирусът си проправи път на 1000 километра от столицата до Тимбукту, повече от 24 часа път с кола. Има само няколко автобуса седмично от столицата, въпреки че автомобилите, използвани като градски транспорт, също пътуват.
Официалният брой на смъртните случаи достигна девет, но поне шест други души, които загинаха по-късно, също бяха дали положителен резултат за коронавирус. Досега болницата тук разполагаше с достатъчно резервоари за кислород, за да лекува пациентите си, борещи се с COVID-19. Но наличието на достатъчно медицински сестри за администриране остава проблем, особено сега, когато има 32 пациенти с COVID-19, които са в твърде тежко състояние, за да се възстановят у дома под карантина.
Медицинските специалисти остават ужасно малко, за да лекуват тези с коронавирус, чиито усложнения озадачиха лекарите по целия свят. Няма рентгенолози, които да четат рентгенографиите на гръдния кош, няма белодробни специалисти с опит в респираторни заболявания или лекари, специализирани в проблеми с бъбреците, които се очертаха като едно от тежките усложнения на COVID-19.
“Нямаме лекар по обществено здраве, камо ли за епидемиолог”, оплаква се Джибрил Касогуе, регионален директор по здравеопазването на Тимбукту.
Мястото също не е примамлива дестинация, когато става дума за набиране на повече здравни специалисти. Рискът от насилие остава висок в този регион, където западняците отдавна биват отвличани за откуп от екстремистки групи. Редовните американски мироопазващи патрули са ежедневно напомняне колко нестабилен все още е северният Мали и то повече от седем години след като ислямските екстремисти бяха прогонени от властта тук. От заобикалящата пустиня екстремистите продължават да поставят крайпътни бомби за севера, добавяйки този проблем към изолацията заради новия коронавирус. Мисията на САЩ изпълнява полети до и от Бамако и често транспортира тестове за COVID-19 от отдалечени местности до столицата.
Когато това не е възможно, местните здравни служители прибягват да ги изпращат чрез обществени автобуси, като добавят забавяне към времето за обработка по всяко време, когато автобус се повреди.
Този месец министерството на здравеопазването на Мали изпрати мобилна лаборатория в Тимбукту и екип, способен да провежда повече от 100 теста на ден. Това е голяма стъпка за Мали, където два месеца след избухването на заразата през май Международният комитет за спасяване заяви, че страната все още провежда само 173 теста на 1 милион души дневно. За сравнение, САЩ по това време провеждаха 38 394 теста на 1 милион на фона на широко разпространената критика, която беше, че се правят твърде малко тестове.
Съществува също така безпокойство какво може да се случи, ако вирусът зарази дори по-отдалечени части на северната част на Мали, където присъствието на екстремисти затруднява здравните екипи да излязат и да се тестват населението. Експлоатацията сред номадското население на север може да бъде особено трудна за проследяване, предупреждават експертите. В Тимбукту животът се промени малко на фона на вируса. Групи хора все още се молят в джамията, употребата на маски не се налага и мнозина се съмняват, че COVID-19 е това, което убива хората.
Муса Хама Санкаре, ръководителят на болницата, изрази загриженост за хората, които правят тайни посещения през нощта, за да наблюдават пациенти с COVID-19, затворени в домовете си. Пациентът Туре в момента се възстановява, като се тревожи хората да не приемат вируса достатъчно сериозно.
“Хората започнаха да оставят маските зад себе си и излизат на публично място без тях”, казва той. “Ако хората не се защитят, страхувам се, че тази болест ще засегне силно Тимбукту.”
