Служебният кабинет защити лобистките интереси на фирми-строители на АМ „Струма“ с изменение в Закона за бюджета, което мина на първо четене. С него се дава възможност договорите на ГБС и Громахолд да се финансират с парите на пенсионерите от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Предложението за промяна е входирано в Народното събрание на 30 май и е част от Закона за за бюджета за 2022 г., който има за цел да удължи действието му до приемане на бюджет за 2023 г. Това съобщиха от пресцентъра на „За Земята“.
От екологичното сдружение припомнят, че на 6 април Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ сключи договори за строителство на лот 3.2. на АМ „Струма“ в района на Креснески пролом с фирмите ГБС и Громахолд на стойност приблизително 1,2 млрд лева. В сумата е включен и контролът по изпълнението. Условие за влизането им в сила е осигуряването на авансовото плащане от приблизително 120 млн. лева или 10% от общата стойност. Именно тази сума в момента Министерски съвет се опитва да осигури.
Проблемните параграфи и предвидените изменения в Закона за прилагане на разпоредби на закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., са, както следва:
- С изменение на чл. 11, ал. 4 на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г. се дава възможност да се финансират договорите със средства от националния бюджет преди да има одобрение от Европейската комисия за проектите и програми с европейско съфинансиране.
- С отмяната на параграф 15 от Преходни и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г.се дава възможност да се финансират договорите, като се отблокират средствата от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз.
- С добавянето на чл. 11, ал. 2, т. 9 на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г. се дава необходимия законов мотив за такова решение на Министерски съвет на основание на неотложни разходи, свързани със сигурността, живота, здравето на хората – с който да се мотивира извънредното и спешно финансиране на двата договора.
Предвиденият за строителство вариант на АМ „Струма“, включен в тях, не отговаря и на минималните изисквания за безопасност на автомагистрала. Също така не е преминал и одобрен след задължителна оценка за пътна безопасност съгласно чл. 3 на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.
От организацията напомнят още, че строежът на магистралата извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, правителството на ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън защитената местност.
„Гражданските организации от коалиция „Да спасим Кресненски пролом и Кресна“ призоваваме народните представители – ако тези спорни алинеи бъдат приети, да се приеме и текст в закона, недопускащ финансиране на Лот 3.2 на АМ Струма с бюджетни средства преди крайно одобрение на Европейската комисия“, коментира Андрей Ковачев от СДП Балкани.
