Американски космически кораб е на път да направи дръзката задача да вземе скални проби от астероид. Сондата „Osiris-Rex“ ще се спусне към обекта с ширина 500 метра, известен като Bennu, за да осъществи контакт с него, който ще продължи не повече от няколко секунди. В хода на тази рискова маневра е предвидено космическият кораб да разпръсне струя газ, за да раздвижи повърхността на астероида. Ако има достатъчно късмет, машината ще успее да хване няколко шепи прах и песъчинки, които да върне за изследване на Земята. Целта е да се уловят поне 60 грама, но учените и инженерите, работещи в ръководената от НАС мисия, са уверени, че сондата може да осигури килограм или дори повече материал, пише „BBC“.
Контактът с Bennu е планиран да се случи малко преди 22:15 ч. Гринуичко време утре. Тогава астероидът и сондата ще бъдат на около 330 милиона км разстояние от Земята. Цялата процедура ще бъде автоматизирана, както обикновено се случва при подобен тип мисии. На радиосигналите са нужни 18 минути, за да могат вълните им да преминат през космическото пространството което прави невъзможна намесата на контролерите.
Bennu е изумителен космически обект. Приблизително с размерите на сградата „Empire State Building“, той прилича донякъде на въртяща се играчка. Изследователите са наясно, че това е небесно тяло, което те наричат въглероден астероид, което означава, че скалите му все още запазват голяма част от химичния състав, който е била налице и когато Слънцето и планетите са възникнали преди повече от 4,5 милиарда години. Ето защо интересът на екипа да получи част от материала за анализ в специализирани лаборатории е огромни.
Мисията беше стартирана още през декември 2018 г. Наблюденията, които бяха извършени дистанционно с помощта на телескопи и радари първоначално загатнаха, че астероидът има вид на пясъчна повърхност. По-късно обаче при анализ на изображенията на сондата отблизо стана ясно, че вместо това обектът е осеян с внушителни камъни. Притеснителен се оказа фактът, че астероидът от време на време изхвърля фрагменти от повърхността си, а летливите вещества се изпускат в Космоса. Това принуди екипът да поработи върху идеята за откриване на безопасно място за вземане на проби. Вследствие на това месеци наред учените картографираха подробно всяка буца и подутина върху космическия обект.
Мащабни изследвания установиха две места върху повърхността на астероида, където за сондата ще бъде удобно и безопасно да кацне. Едното от тези места е наречено Nightingale и е с дължина 8 метра – малко по-тясно от тенис корт, който разполага с места за паркиране на автомобили. Сондата ще се приближи много бавно до тази ограничена зона, използвайки автоматизираната си система за визуализация, за да избегне опасностите наблизо, включително една много висока скала, наречена Mount Doom. С помощта на специална роботизирана ръка „Osiris-Rex“ ще натисне пръстеновидно устройство в повърхността на астероида, което работи като прахосмукачка. Когато пръстенът се докосне надолу, ще се освободи заряд от азот под налягане, за да изрови малки отломки скала и „почва“. Ако се осъществи добър контакт с обекта, нужното количество от тези материали трябва да попадне в главата на уреда за вземане на проби.
Сондата ще прави снимки през цялото време, за да позволи на екипа на мисията да прецени дали този метод е успешен, а в случай, че не е, да приложи друг подобен. Все пак може да са нужни няколко дни, преди НАСА да е в състояние да направи окончателно изявление за това колко от повърхностния материал е извлечен. Възможно е да е необходим и втори опит. Всички взети проби ще бъдат опаковани в специална капсула, която се очаква да кацне обратно на Земята през септември 2023 г.
Екипът работи в тясно сътрудничество с Японската космическа агенция, чиято сонда „Hayabusa-2“ успя да вземе проби от друг вид астероид, наречен „Ryugu“, миналата година. Предстои сондата да кацне обратно в азиатската държава през декември. Много учени, включително във Великобритания, се надяват да получат шанса да анализират материалите от двете начинания, като сред тях е и Сара Ръсел от Природонаучния музей в Лондон. „Можем да научим много за ранното формиране на Слънчевата система от метеоритите. Проблемът е, че щом тези скали се придвижат през атмосферата, за да паднат на Земята, те веднага биват замърсени по един или друг начин.“, обясни тя пред „BBC News“. „И така, това е шансът ни да вземем истинска чиста проба, за да разберем какъв е бил всъщност първичният химичен състав в Слънчевата система.“, смята още Ръсел.
