Спадът на цените е сигнал за още по-големи проблеми пред китайската икономика

Спадът на цените е сигнал за още по-големи проблеми пред китайската икономика, пише „Асошиейтед прес“, а статията продължава така: когато през 2020 г. купува апартамент в близост до добра гимназия в североизточната част на Пекин, Джоу Фуджин очаква, че отдаването му под наем ще покрие по-голямата част от ипотеката му. Но стойността на апартамента и наемът, който той получава, рязко спадат през последните няколко години, което затруднява финансите на семейството му.

Китай преживява период на дефлация или спад на цените, който контрастира с инфлационния натиск, преобладаващ в други части на света. По-ниските цени могат да бъдат благословия за някои, но дефлацията е симптом на сравнително слабо търсене и забавяне на икономическия растеж.

Тези предизвикателства са в основата на годишната сесия на китайския парламент, която започва в сряда. Не е ясно какво може да направи управляващата комунистическа партия за справяне с проблема, макар че някои икономисти очакват повече държавни разходи. Наблюдателите ще следят и за промени в годишната цел за икономически растеж, която през последните две години се колебаеше около 5%.

Това са широкообхватни и дългосрочни проблеми. Падащите цени на жилищата накараха много семейства да се въздържат от харчене, докато фабриките продължават да произвеждат стоки.

В цялата икономика цените спаднаха през 2023 и 2024 г., което е най-дългият период на дефлация от 60-те години на миналия век насам. Дефлаторът на брутния вътрешен продукт – най-широкият измерител на ценовите промени в икономиката – се понижи до -0,8% през последните три месеца на 2024 г. в сравнение с -0,5% през предходното тримесечие, което означава, че дефлацията се е засилила.

Затегнати касички

Дефлацията е абстрактно икономическо понятие, но то се отразява съвсем конкретно в личния баланс на Джоу, както и на милиони други хора. Апартаментът на Чжоу в пекинския квартал Миюн струва 2 млн. юана (275 000 долара), когато го купува през 2020 г., и той го финансира с банков заем от 800 000 юана (110 000 долара). Наемът, който той взима, е намалял от 2300 юана (316 долара) месечно на 1700 юана (234 долара). Месечната му вноска по ипотеката е повече от 3000 юана (413 долара), а апартаментът сега струва само около 1,4 млн. юана (193 000 долара), казва той.

Приблизително по времето, когато Джоу купува апартамента си, правителството започва да се бори с прекомерните заеми на предприемачите в областта на недвижимите имоти, което довежда отрасъла до криза, а много компании за недвижими имоти – до фалит. Бащата на две деца управлява фирма за посредничество при сделки с недвижими имоти, която през последните четири години губи пари. Оттогава той разширява дейността си с услуги за декорация на жилища, което му помага да излезе на печалба.

„Като се има предвид, че работя в сектора на недвижимите имоти, доходите ми са силно засегнати“, сподели Джоу пред „Асошиейтед прес“. И добави:

„Най-големите ми разходи са за банкови ипотеки, за колата ми и за образованието на децата ми. Съкратих и други разходи, като например пътуванията. Дори децата ми разбраха, че парите не се печелят лесно, и са склонни да харчат по-малко.“

Лу Уаньонг, собственик на работилница за рамкиране на картини в Пекин, изтъква, че получава само един или двама клиенти на ден, което е по-малко в сравнение с повече от дузина преди пандемията. Много от тях сега предпочитат да поправят счупени рамки за картини, вместо да купуват нови. Все по-малко собственици на жилища идват, за да украсят апартаментите си.

Семейството на Лу е изхарчило спестяванията си и той се опасява, че скоро няма да може да плаща наема на магазина си в размер на 6000 юана (825 долара).

„Обмислям да се преориентирам към други индустрии, но проблемът е, че не познавам нито една от тях. И всъщност в коя индустрия е лесно да се работи в днешно време?“ – размишлява той.

Дефлационната спирала може да е сигнал за предстоящи по-големи проблеми

Според експертите дефлацията може да се окаже по-трудна за справяне от страна на правителствата, отколкото инфлацията, тъй като това изисква да се отстранят основните проблеми, които стоят зад нея.

В случая на Китай това е комбинация от излишен капацитет – промишлени стоки, произвеждани в такива количества, че пазарът не може да ги поеме всичките – и нежеланието на потребителите да харчат, а на предприятията да инвестират, поради опасения за забавянето на икономиката. Освен това, според доклад на Barclays, жилищната криза е унищожила богатството на домакинствата на стойност около 18 трилиона долара, като допълнение към загубата на работни места поради пандемията от COVID-19.

„Когато пазарът на недвижими имоти е в подем, хората вярват, че са много богати“, коментира Хе-Линг Ши, доцент по икономика в австралийския университет „Монаш“.

„Ако хората вярват, че са богати, те са склонни да харчат доходите си за потребление. Но с намаляването на цената на жилищата в повечето части на Китай хората вярват, че вече не са толкова богати, колкото преди, така че … те искат да увеличат спестяванията си и да намалят потреблението си.“

Когато цените падат, печалбите на компаниите също понасят удар. Това може да стимулира така наречената „дефлационна спирала“ на съкращения, които допълнително намаляват доходите на домакинствата, което води до още по-малко потребление и потенциално до рецесия или депресия. През ноември рейтинговата агенция Fitch Ratings предупреди, че дефлацията се утвърждава в Китай, и призова лидерите му да приемат политики, които могат да стимулират търсенето.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи нови 20-процентни мита върху китайския износ, които се очаква да намалят до 1,1 процентни пункта от растежа на БВП на Китай през тази година при „тежък сценарий“, при който китайският износ за САЩ ще намалее наполовина, казва Ерика Тей, директор на отдела за макроизследвания в Maybank Investment Banking Group.

Чувствителен въпрос за Комунистическата партия

Дефлацията е деликатен въпрос за китайските лидери, които миналата есен започнаха да намаляват лихвените проценти и да изискват първоначални вноски по ипотечни кредити. Те стартираха програми за насърчаване на местните власти да купуват непродадени апартаменти, които да отдават под наем като достъпни жилища, и насърчават банките да отпускат повече пари. Но висшите ръководители са склонни да се съсредоточат в публичните си коментари върху постиженията на управляващата партия и избягват да споменават директно дефлацията – трънлив проблем, който няма бързи решения. Ши обяснява:

„Те се опитват да направят всичко възможно, за да избегнат думата „дефлация“, защото смятат, че това ще накара потребителите да изпаднат в още по-голяма паника. Ако се паникьосат още повече, те ще намалят още повече потреблението си и така ще влошат ситуацията.“

Някои икономисти, сред които Майкъл Петис, професор по финанси в Училището по мениджмънт „Гуанхуа“ към Пекинския университет, твърдят, че икономиката може да се балансира само ако потребителите придобият покупателна способност. Това изисква да се намали делът на богатството, което се влага в непродуктивни инвестиции.

Правителството се опитва да насърчи по-голямото харчене чрез издаване на ваучери, като в същото време се въздържа от по-фундаментални икономически реформи.

„Възстановяването на икономиката трябва да бъде свързано с повишаване на доходите на хората“, заяви Сун Лидзян, професор в икономическия факултет на университета „Фудан“. Той е категоричен:

„Правителството трябва да предостави ваучери, за да помогне на хората да си купят това, от което се нуждаят; това се оказа ефективен начин.“

Луис Куейс, главен икономист за Азия в S&P Global Ratings, казва, че Китай трябва да се справи с дългосрочни, хронични проблеми, включително свръхпроизводство на промишлеността и неефективни държавни отрасли. Преструктурирането на системите за здравеопазване, пенсионно осигуряване и образование ще направи хората „по-спокойни за финансовото си положение“. Куейс изтъква:

„В краткосрочен план всичко, което увеличава доходите на домакинствата, ще помогне на потреблението, но вероятно по-важен е елементът на структурната реформа … а това изисква засилване на ролята на правителството в здравеопазването, образованието и социалното осигуряване.“

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

Израел одобри удължаването на примирието в Газа като преходна мярка