Над 1000 екологични проекта може да се кандидатират за усвояване на средства от европейския фонд за следпандемично икономическо възстановяване, след като министрите на ЕС са напът да започнат дискусиите за бюджета на блока за периода 2021-2027 и за мерките за възстановяване на европейската икономиката, сочи доклад, станал достояние на Ройтерс.
…
Днес предстои лидерите на ЕС да се срещнат в Брюксел, за да постигнат единодушие относно бюджета на блока и фонда за икономическо възстановяване. Двете икономически направления попаднаха по-рано тази седмица под кръстосан огън от страна на екологични инкубатори за идеи, считащи че средствата няма да бъдат достатъчни за постигането на заложените от блока цели за намаляване на емисиите на парниковите газове с поне 40% спрямо нивата от 1990 до 2030.
Комисията на Европейския съюз предложи бюджет от 1,1 трилиона евро свръх фонда за икономическа помощ, който е в размер на 750 милиарда евро и е насочен към възстановяване на икономиките, които бяха най-тежко засегнати от пандемията на коронавирус. Комисията обяви, че общият пакет ще доведе до възстановяване, което ще стимулира „зелените“ индустрии и технологии, за да се намалят емисиите от парникови газове, причиняващи климатичните промени на Земята.
Докладът, прегледан от Ройтерс преди официалното му публикуването през септември, посочва над 1 000 екологични проекта, отговарящи на условията за получаване на средства от фонда за възстановяване. Изследването, заявено от Европейската климатична фондация, е извършено от консултантската компания “EY”. Проектите биха били в подкрепа на създаването на над 2 милиона нови работни места, като предвиждат инвестиции в размер на около 200 милиарда евро, става ясно от доклада.
Така наречените „готови за първи копки” проекти – които са готови за стартиране в рамките на две години или по-малко след получаването на финансиране, обхващат сферата на възобновяемата енергия, съхранението на електроенергия, обновяването на сградните фондове, изграждането на обществен транспорт с ниски въглеродни емисии, производството на нисковъглеродни технологии и изграждането на по-ефективни индустриална процеси.
Примерите включват проекта “HYBRIT” – съвместно начинание между стоманодобивната компания “SSAB”, миньорската компания “LKAB” и комуналната компания “Vattenfall”, целящ заместването на употребата на въглища с водород при добива на стомана в Швеция. Проектът би се нуждае от между 1,5 и 2 милиарда евро, обяви Стив Варли, заместник-председател по енергийна устойчивост към “EY”.
Друг проект е на корейската химическа компания “LG Chem”, целящ разработването на гигафабрика за производство на литиево-йонни батерии за електрически превозни средства в Краков, Полша.
Трета схема е свързана с плана на френското правителство за обновяване на сградния фонд в Париж с цел увеличаване неговата енергийна ефикасност, споделя Варли.
Въпросните 1 000 проекта представляват едва около 10% от зелените проекти, които в момента се разработват в Европа, информира “EY”. Това означава, че европейската инициатива за насърчаване на зелени проекти може да възлезе на над 1 трилиона евро и да преназначи около 12 милиона служителя, изгубили препитанието си по време на пандемията, смята Варли.
За да се определи кои проекти ще отговарят на условията за финансиране на ЕС, “EY” е провела интервюта с компаниите, заинтересованите страни, длъжностни лица и инвеститори във всяка една от държавите-членки. “EY” също така разгледала инвестиционните планове и исканията на компаниите за финансиране.
Около 30% от проектите, изброени от “EY”, се разработват от стартиращи фирми и малки и средни предприятия, в сферата на нисковъглеродната мобилност, зеления водород и нисковъглеродните строителни материали. Над от 20% от проектите са с малък мащаб и изискват инвестиция от до 5 милиона евро. “EY” заяви, че предстои да публикува списъка с готови за инвестиране проекти на държавите-членки, подготвящи плана за икономическо възстановяване.
