Дни преди набързо свиканата пресконференция в неделя, швейцарският политически елит тайно е подготвял ход, който ще разтърси света. Докато централната банка и финансовият регулатор на страната публично твърдяха, че „Credit Suisse“ е стабилна, зад затворени врати се е водела надпревара за спасяването на втората по големина банка в страната. Веригата от събития доведе до заличаването на една от водещите швейцарски компании, сливане, подкрепено с 260 млрд. швейцарски франка (280 млрд. долара) държавни средства, до ход, който несъмнено ще преобърне световните финанси, както и до облагодетелстване на акционерите на банката в ущърб на инвеститорите в облигации, пише „Ройтерс“.
Събитията, които се разиграха в страната без излаз на море, която от дълго време е спрягана за бастион на политическия неутралитет, осигурил й статут на любимо убежище за богатите елити, са в разрез с един от основните уроци на финансовата криза от 2008 г, а именно, че спасяването крие още по-големи рискове за един банков гигант – банката „UBS Group AG“. Нещо повече, принуждаването на притежателите на облигации да поемат удара, нанесен на инвеститорите на акции от сливането на UBS и „Credit Suisse“, разколеба кредиторите, като повиши разходите им по заемите. Всичко това представлява заплаха за световния икономически растеж.
Швейцарската национална банка отказа да коментира новината, а Министерството на финансите не отговори на молбата за коментар.
Засегната от години наред от скандали и загуби, „Credit Suisse“ от месеци се бори с криза на доверието, която сама предизвика. Скоро след като на 12 март се появи новината, че Съединените щати ще се намесят, за да гарантират сигурността на всички депозити на два средни по размер кредитора, които изпитват затруднения да посрещнат исканията за достатъчно пари в брой, вниманието бе насочено към „Credit Suisse“ и към въпроса как ще се запази доверието на вложителите. Клиентите вече бяха изтеглили 110 млрд. долара от базираната в Цюрих банка през последните три месеца на 2022 г. – отлив, който тя се бореше да промени.
Източник, който е посредничил при спасяването на редица европейски банки по време на финансовата криза, се съгласи да говори пред “Reuters” при условие за анонимност. Той сподели, че след като е анализирал внимателно банковите сривове в САЩ, случили се напоследък, не се е съмнявал, че UBS ще бъде призована да подкрепи „Credit Suisse“. На 13 март банкерът се е свързал с UBS и предупредил най-големия в света управител на активи, че трябва да очаква обаждане от швейцарските регулаторни органи.
Два дни по-късно, в сряда, „Credit Suisse“ действително беше обхваната от пълномащабна криза. Коментарите на председателя на Саудитската национална банка Аммар Ал-Худайри, който заяви, че не може да инвестира повече в швейцарската банка, доведоха до осезаем спад в стойността на акциите на „Credit Suisse“. Източникът разкри още, че след това е последвал значителен отлив на депозити. По негови думи, междувременно в Цюрих и Берн, натискът се е засилвал. И все пак, когато дискусиите за спасяването на злополучната банка започнаха, швейцарските регулаторни органи и Швейцарската национална банка заявиха, че проблемите на някои банки в САЩ не представляват пряк риск за швейцарските финансови пазари. Въпреки това те признаха, че ще осигурят на банката неограничен достъп до финансиране. „Credit Suisse“ се опитваше да демонстрира стабилност. В четвъртък банката съобщи, че средният й коефициент на ликвидно покритие – ключов показател за това колко парични активи има банката, не се е променил между 8 и 14 март въпреки глобалната банкова криза.
Швейцарската министърка на финансите Карин Келер-Зуттер, бивша преводачка и учителка, заяви по време на неделната медийна конференция, че допълнителната помощ за „Credit Suisse“ е била договорена, но се пази в тайна от страх да не се паникьосат клиентите, предвид поредицата от спешни съобщения.
Според анонимния източник управителният съвет на банката, който демонстрира стремеж да запази единството и стабилния облик на финансовите институции във все по-размирната среда, е настоял за изплащане на печалба на акционерите. Регулаторните органи също са искали да избегнат разочарованието на акционерите, което несъмнено би довело до ликвидация на банката, потенциално по-голям проблем за държавата и загуба на доверието само няколко часа след като „Credit Suisse“ беше подкрепена.
В крайна сметка швейцарците се съгласиха, избирайки да заличат облигации за 16 милиарда франка, компенсирайки акционерите с 3 милиарда франка и обръщайки с главата надолу ключов принцип на банковото финансиране, а именно, че акционерите, а не облигационерите, поемат първия удар от един банков фалит. Това бележи позорния край за една институция, основана от Алфред Ешер, швейцарски магнат, наричан с обич крал Алфред I, който е помогнал за изграждането на железниците в страната. „Credit Suisse“ беше предпочитана банка от много швейцарски компании и граждани, включително и от финансовата министърка Келер-Зуттер.
