Киев не се усещаше като град, който се подготвя да посрещне 150 000 руски войници, канещи се да преминат границата с Украйна, пише „BBC“. Пристигайки в Киев през януари, реших да се откажа от супермаркета близо до апартамента си, продължава кореспондентът на медията. Можеше да се докопаш до почти всякакъв вид месо или зеленчук, както изглеждаше, дори халба бира на шеста пътека.
„Всичко е блъф“, „вече сме във война“, бяха най-честите отговори, когато питах хората дали се притесняват от това, което изглеждаше немислимо по онова време. Разбира се, в рамките на пет седмици всичко се промени. Някои на Запад прогнозираха, че Киев ще падне в рамките на 72 часа. За период от 100 дни градът премина от упорита нормалност през пълен мрак и сега навлиза в някакво спокойствие.
Все още е далеч от това, което беше преди войната, но въпреки това е картина на предизвикателство.
„По-добре съберете нещата си.“, гласеше краткото телефонно обаждане, което получих в 04:50 часа на 24 февруари. Насочих се към покрива на нашата сграда. Имаше редовни въздушни удари. От време на време над тях прелитаха ниско летящи джетове и на хоризонта се появяваха черни струйки дим. После, но не на последно място – воят на сирената.
Сянката на войната се беше спуснала върху този древен град и се почувства почти незабавно. Магистралите от Киев бяха блокирани от хиляди автомобили, които се опитваха да се измъкнат от настъплението на Русия. Хората се наредиха на опашки пред банкомати, както и в бюрата за набиране на служители за териториалната отбрана на Украйна. Щяха да покажат документ за самоличност и да им бъде издадена вече познатата жълта лента и автоматично оръжие. Малко преди обяд президентът Владимир Зеленски написа в Twitter, че всеки, който е готов да защити Украйна, ще бъде въоръжен.
We will give weapons to anyone who wants to defend the country. Be ready to support Ukraine in the squares of our cities.
— Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) February 24, 2022
Тези необикновени думи на световен лидер съответстваха на непосредствената заплаха, пред която е изправена неговата страна. От нашето бомбоубежище хората наблюдаваха в социалната медийна платформа Telegram как руски парашутисти се опитваха да превземат авиобаза Хостомел в северозападната част на Киев. Имаше ожесточени боеве и точно в този район се формира новата фронтова линия.
Следващите седмици се очакваше руснаците да прибегнат до ракетни удари с по-голям обсег на централни места в града. Системите за противовъздушна отбрана на Киев често работеха, но жилищните сгради редовно бяха удряни. Повече от половината от четиримилионното население на града ще напусне. В цялата страна почти 15 милиона украинци ще бъдат разселени, според ООН.
Общата тема при всяко въздействие беше мащабът на опустошението. През март смъртоносна стачка остави части от търговския център Retroville в североизточната част на града сравнени. Обшивката е издухана от съседните блокове. Хиляди хора бяха хванати в капан в боевете в околните градове като Ирпен и Буча.
Временното прекратяване на огъня позволи на някои да избягат на гара в Киев, където мнозинството ще пътуват на запад към градове като Лвов. Мнозина рискуваха под тежък обстрел.
През април настъплението се обърна. Руското отстъпление позволи на Киев да си върне част от реалността, която е загубил. В централните части на града вече нямаше военни контролно-пропускателни пунктове.
Изразите на гняв и страх бяха заменени с усмивки от време на време. Менютата в кафенетата и ресторантите предлагаха по-голям избор. Докато слънцето грееше отгоре, сякаш гледах Киев през различен филтър.
Въпреки опасенията по това време, градът не се оказа под обсада като Мариупол и Северодонецк. Чистите пътища на юг караха кръвта да се стича в него, поддържайки Киев жив.
Отсрочката за столицата обаче разкри огромни доказателства за военни престъпления. В населени места като Бородянка нито една сграда не е останала невредима. Полицията откри стотици войници и цивилни в плитки гробове и продължава да се натъкван а такива гледки.
Кремъл винаги е отричал извършването на военни престъпления и е описвал тези доказателства като „фалшиви“. В опустошението, което заобикаля Киев обаче, няма нищо изкуствено.
През последните няколко седмици градът се чувства нормално, както винаги. Нощите все още са тихи с полицейски час от 23:00, но денят носи повече живот. Музеите са отворени отново. Гневните задръствания отново са нещо обичайно.
Властите смятат, че градът се е върнал към две трети от първоначалното си население. Със сигурност се чувства така с по-оживените паркове, по-пълните театри и подлезите, които се използват, за да се стигне отново до влака.
Въпреки оставащата несигурност дали руснаците ще направят нов опит за превземане на столицата на Украйна, градът изглежда е решен да се излекува. Какво ще донесат следващите 100 дни, далеч не е ясно и украинците го знаят. Възстановяването на нормалността е точно толкова механизъм за справяне за хората, колкото е от съществено значение за живота им.
