„Предложената промяна в Конституцията по отношение на служебното правителство изисква Велико народно събрание, защото засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел – формата на държавно управление. Засяга се и демократичната основна на държавата.“
Това посочи проф. Емилия Друмева от администрацията на президента, която представи становището на институцията в Комисията по конституционни въпроси. Според нея предлаганите промени относно служебното правителство, „заслужават премисляне“, предадоха от „БТА“.
Комисията по конституционни въпроси към парламента разглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са внесени от 166 народни представители на 28 юли т.г. Предлага се при съставянето на служебно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.
Проектът за промени предвижда също въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, промени в структурата на Висшия съдебен съвет /ВСС/, както и такива свързани с Прокуратурата.
По отношение правомощията на главния прокурор проф. Друмева изрази подкрепа и отправи бележка относно намаляването на неговите възможности да сезира Конституционния съд. Положително е становището на президентството и по отношение промяната за увеличение на професионалната квота на съдиите. По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет относно квотата, избирана от парламента.
Във връзка с разделението на ВСС на два самостоятелни съвета проф. Емилия Друмева посочи, че отсъствието на Пленум на ВСС повдига въпроси за принципа на единство на съдебната власт, както и по отношение някои от функциите, които сега изпълнява органът.
Гости на заседанието бяха министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник-главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, представители на президентската институция, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и представители на съсловни организации, на академичните среди и гражданския сектор.
