При дистанционната форма на обучение усвояемостта на учебния материал е изключително ниска – изследвания говорят за около 15%. Това заяви за “Dnes.bg” проф. Тодор Танев. Проф. Сергей Игнатов пък допълни, че с дистанционното обучение преподавателите са се превърнали в гидове в музей – показвали картинки. Самите студенти си оцениха дистанционното обучение „като една голяма почивка”.
През 2020 г. образованието не само в България, но и по целия свят коренно се промени, а отражението върху подготовката на младите хора тепърва ще се види.
Дистанционното обучение първоначално стартира на 16 март – 3 дни, след като държавата се затвори за първата вълна на разпространение на коронавируса. Деца и учители си останаха вкъщи пред електронните устройства. И докато в икономиката нещата тръгнаха тромаво, а често мерките се оказаха и безплодни, образованието успя да реагира бързо и буквално за седмица-две влезе в нова фаза – изцяло дигитално преподаване и то за месеци наред.
Обучението в електронна среда постави много неизвестни, които трябваше да се решават в движение. Наложи се бързо да се действа, защото българското образование не се беше изправяло пред виртуален вариант на преподаване. Почти в крачка се уточняваха платформи, създаваха се акаунти, обучаваха се учителите. За учениците вариантът се оказа по-лек като преход, но проблем имаше в малките населени места, където част от учениците нямаха техника.
Ден след старта на онлайн обучението министър Красимир Вълчев заяви, че 5% от децата нямат интернет свързаност, затова договори с мобилните оператори да поставят Wi-Fi точки безплатно, за да може този процент да бъде „покрит”. Образователното министерство създаде 800 000 профила на учители и ученици в платформата Microsoft Teams, чрез които се работеше. Вълчев обеща също, че годината няма да бъде нулева, защото по-голямата част от материала е минат.
До април големият въпрос беше как ще приключи тя и дали учениците ще се върнат в класните стаи. Когато се разбра, че връщане в клас няма да има, учителите се впуснаха да наваксат в преподаване на нов материал, изпитване, тестове, оценяване. Но с напредване на онлайн обучението все повече родителите недоволстваха, че им се налага да заместват учителите, особено при най-малките, където дистанционното преподаване се оказа и най-трудно. Започнаха да се чуват гласове, че децата ще си останат неграмотни.
Към май месец все по-актуални ставаха въпросите за матурите и кандидат-студентските изпити. Вълчев успокои, че риск от заразяване в училище няма, взети са достатъчно мерки за дезинфекция – затова в училищата ще се явят само 7 и 12 клас, а изпитите за 4 и 10 клас бяха отложени. От конспекта по БЕЛ отпаднаха автори, защото не се знаеше дали те са били добре усвоени. Не се разбра какво точно са научили учениците и колко ефективно е било онлайн обучението, но МОН съобщи, че изпитите са с резултати, съпоставими с миналогодишните. Заради COVID-19 МОН препоръча баловете да бъдат отложени и да се проведат след края на извънредната епидемична обстановка. И въпреки това на доста места абитуриентите празнуваха.
След края на годината започна и равносметката – МОН отчете, че е завършила успешно, учители пък признаха, че им е било трудно, но са се мобилизирали и че кризата е родила възможности за развитие. През юли Министерството обяви, че повече няма да има дървени и грипни ваканции, а при нужда – ще се преминава в електронна среда, защото системата вече била подготвена. Появи се и идея 20% от часовете да са в електронна среда, за да не се налага децата да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебни занятия.
Припомняме, че МОН направи някои промени. Една от тях е увеличаването на часовете по математика за V и VI клас и предложи нов предмет – дигитални технологии и креативеност за V и VI клас, а предметът „Околен свят“ в I и II клас се преименува на „Родинознание“.
След лятната ваканция нарастваше постепенно и броят на заразените учители. Все повече преподаватели настояваха за онлайн обучение – те заплашваха с отпуски и с молби за напускане. Обезпокоени от многото смъртни случаи на техни колеги заради коронавируса, педагозите определиха като неефективни и неадекватни мерките на Министерствата на здравеопазването и на образованието.
Успешна година обаче отчетоха родните ВУЗ-ове. Коронавирусът остави много от завършилите гимназисти в страната. За да е по-лесно и да се избегне струпване в залите, МОН реши – резултатите от матурите да са вход за почти всички университети в страната. Кандидатстудентски изпити се проведоха само по биология и химия за „Медицина“ и „Фармация“, и по математика, но и там се оказа, че балът за прием е паднал значително. В много ВУЗ-ове местата бяха на 100% запълнени. С началото на годината повечето университети избраха хибриден начин на обучение, но голяма част от студентите не бяха доволни и поискаха да са в залите.
На 27-и ноември държавата отново беше затворена, макар и не така драстично както през март – отново се изпразниха класни стаи, детските градини и университетите – решението беше до 21 декември, но дни преди изтичането на срока кабинетът удължи мерките до края на януари 2021 г. А заради онлайн обучението МОН удължи учебната година – малките от 1 до 3 клас ще завършат на 23 юни 2021 г., а от 4 до 6 клас включително – на 30 юни. Мотивът – да имат две допълнителни седмици за учене, в които да се навакса с учебния материал.
Златният учител на България физикът Теодосий Теодосиев каза, че откъсването на хората от работа, училище, университет може да бъде фатално. Според него не е редно училищата да бъдат затваряни заради коронавируса. Теодосиев обясни, че онлайн обучението ще доведе до тотална неграмотност сред учениците и който иска да си спаси детето си, трябва да го накара да учи по 15 часа на ден.
Според социолози задържането на децата вкъщи още няколко месеца ще затрудни значително родителите и на практика ще провали учебната година за учениците до 4-5 клас, но това било цена, която трябвало да се плати, за да спре пандемията и смъртността.
От МОН също заявиха, че най-доброто образование е присъственото, но … друга опция нямало.
