Преговорите на ООН за климата приключиха в събота със споразумение, което за първи път беше насочено към изкопаемите горива като ключов двигател на глобалното затопляне, въпреки че зависимите от въглищата страни отправиха възражения в последната минута, предаде „Reuters“.
Въпреки че споразумението спечели аплодисменти за поддържането на надеждата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, много от близо 200-те национални делегации пожелаха да получат повече.
„Ако преговорите са добри, всички страни се чувстват неудобно“, каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери на последната среща за одобряване на Пакта за климата от Глазгоу.
„И мисля, че това бяха добри преговори“, каза още той.
Двуседмичната конференция в Шотландия донесе голяма победа около правилата за въглеродните пазари, но не направи малко, за да смекчи опасенията на уязвимите страни относно дълго обещаното финансиране за климата от богатите нации.
Британският представител на COP26, Алок Шарма, беше видимо емоционален, преди да удари чукчето си, за да даде знак, че няма вето върху пакта, след като преговорите бяха удължени.
Имаше казус в последния момент, тъй като Индия, подкрепена от Китай и други зависими от въглища развиващи се страни, отхвърли клауза, призоваваща за „поетапно спиране“ на енергията, работеща с въглища. След сблъсък между пратениците на Китай, Индия, Съединените щати и Европейския съюз, клаузата беше набързо променена, за да се помоли държавите да „намалят“ използването на въглища.
Министърът на околната среда и климата на Индия Бхупендер Ядав каза, че ревизията отразява „националните обстоятелства на нововъзникващите икономики“.
„Ние се превръщаме в гласа на развиващите се страни“, каза той пред „Reuters“, като каза, че пактът е „отделил“ въглищата, но мълчи за петрола и природния газ.
„Направихме усилия да постигнем консенсус, който е разумен за развиващите се страни и разумен за климатичната справедливост“, каза той, намеквайки за факта, че богатите нации исторически са отделяли най-голям дял от парникови газове.
Промяната с една дума беше посрещната с ужас както от богатите страни в Европа, така и от малките островни държави, както и от други, които все още се развиват.
„Вярваме, че бяхме изолирани в непрозрачен и неприобщаващ процес“, каза пратеникът на Мексико Камила Изабел Сепеда Лизама.
„Всички имаме оставащи притеснения, но ни казаха, че не можем да отворим отново текста… докато други все още могат да питат да разводнят обещанията си.“, коментира още тя.
Но Мексико и други заявиха, че ще оставят ревизираното споразумение да остане в сила.
„Одобрените текстове са компромис“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. И допълн:
„Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес.“
Пробив на въглеродния пазар
Постигането на споразумение винаги е било въпрос на балансиране на изискванията на уязвимите към климата нации, големите индустриални сили и тези като Индия и Китай, които зависят от изкопаемите горива, за да изведат своите икономики и население от бедността.
„Извинявам се за начина, по който се разви този процес“, каза Шарма по време на събитието.
Общата цел, която той си беше поставил за конференцията, беше тази, която борците за климата и уязвимите страни казаха, че е твърде скромна – да „поддържа жива“ целта на Парижкото споразумение от 2015 г., за да запази глобалните температури от покачване над 1,5 C над прединдустриалните нива. Учените казват, че затоплянето отвъд тази точка може да отприщи необратими и неконтролируеми въздействия върху климата.
Като поиска от държавите да си поставят по-строги цели до следващата година за намаляване на емисиите, затоплящи климата, споразумението на практика призна, че ангажиментите все още са недостатъчни. Националните обещания в момента насочват света към около 2,4 C затопляне.
Разговорите доведоха и до пробив в разрешаването на правилата за покриване на водените от правителството пазари за компенсации на въглеродните емисии. Компании и страни с обширна горска покривка настояваха за сделка, с надеждата също да легитимират бързо развиващите се глобални доброволни офсетни пазари.
Сделката позволява на страните частично да постигнат целите си за климата, като купуват компенсирани кредити, представляващи намаляване на емисиите от други, потенциално отключва трилиони долари за опазване на горите, разширяване на възобновяемата енергия и други проекти за борба с изменението на климата.
„Ерата на въглищата приключва“
Дженифър Морган, изпълнителен директор на кампанията на „Greenpeace“, видя чашата като наполовина пълна.
„Те промениха една дума, но не могат да променят сигнала, идващ от това COP, че ерата на въглищата свършва“, каза тя. И допълни:
„Ако сте изпълнителен директор на компания за въглища, този COP е с лош резултат.“
Развиващите се страни твърдят, че богатите нации, чиито исторически емисии са до голяма степен отговорни за затоплянето на планетата, трябва да финансират усилията си както за преминаване от изкопаеми горива, така и за адаптиране към все по-сериозните въздействия на климата.
Сделката предлага обещание за удвояване на финансирането за адаптация до 2025 г. от 2019 г., но отново няма гаранции. Комисията на ООН ще докладва следващата година за напредъка към предоставянето на обещаното финансиране за климата от 100 милиарда долара годишно, след като богатите нации не успяха да изпълнят крайния срок за средствата до 2020 г. Финансите ще бъдат обсъдени отново през 2024 и 2026 г.
