104-километровата магистрала Баранка Ларга-Вентанила радикално намалява времето за пътуване до красивото и бохемско крайбрежие на Оаксака, но дали местните общности са подготвени за това?
„Крайбрежието на Оаксака от много години беше моя мечтана дестинация, откакто една приятелка се завърна от едногодишен престой там. Тя ми разказа, че е посещавала йога център, където са били организирани различни ритуали по време на пълнолуние и церемонии по лечение с растения, които са били провеждани направо на плажа“, споделя кореспондентката на “BBC” Британи Елиз Варгас.
„Миналия декември, след като живях пет месеца в Оаксака, столицата на едноименния щат, най-накрая стигнах до това красиво тихоокеанско крайбрежие, за да наблюдавам как вълните се разбиват в плажа в квартал „Плая Сиполите“, единственият официален нудистки плаж в Мексико. Любувах се на залеза на морски нос, за който се твърди, че е дом на заровено съкровище на ацтеките и опитай действието на непознати за мен растения”, спомня си още Британи.
По думи на младата жена обаче да се стигне дотам преди не е било никак лесно. Спокойното и до голяма степен неособено развито крайбрежие на Оаксака е защитено от планината Сиера Мадре дел Сур и по онова време до него се е стигало по известен, но много неравен и стръмен планински път с безкрайни завои. Пътуването е отнемало седем-осем часа с кола или 10-12 часа с автобус и трудно се е вмествало в работния график на кореспондентката. Единствената друга възможност обаче била скъп полет до крайбрежния град Пуерто Ескондидо. Британи е била принудена да се придвижи с нощен автобус, чиито непрестанни завои са я крали да се чувства като на неконтролируемо влакче на ужасите.
Сега, само няколко месеца по-късно, едно бързо пътуване до плажа през уикенда е напълно възможно и много по-лесно. Новата 104-километрова „супермагистрала“, свързваща град Оаксака – обявен за най-добрия град в света през 2023 г. с Пуерто Ескондидо, вратата към почти 600-километровата великолепна брегова линия, най-накрая е била открита и напълно годна за експлоатация през февруари 2024 г., 15 дълги години след създаването си. Новият маршрут радикално е намалил времето за пътуване, свеждайки го само до 2,5 часа.
„Новата магистрала променя правилата на играта за хората, които искат лесно да пътуват от града до плажа. Хората се вълнуваха от магистралата, когато напуснахме град Оаксака и още повече, когато пристигнахме в Пуерто Ескондидо,“, твърди Колийн Палмър, американка, която Британи е срещнала по време на пътуването си.
Въпреки този напредък обаче, през последните години в Оаксака местните хора изпитват притеснения, тъй като крайбрежните общности стават все по-популярни сред чужденците и дългосрочните посетители. Това несъмнено води до нарастване на разходите, което принуждава местните жители да си търсят други места за живот и препитание. Замърсяването застрашава девствения пейзаж, а дори и самият прибой вече изглежда по-различно заради усиленото развитие в района. Липсата на правителствени инвестиции в областта на инфраструктура и пречиствателните съоръжения означава, че общностите и крехката среда, в която живеят, не са подготвени да приемат огромния брой туристи.
В същото време новият път разпалва напрежението между местна група от коренното население и правителството. Членовете на общността Коатлонес (Coatlones) твърдят, че са отстъпили земите си и са сътрудничили на правителството при изграждането на магистралата в продължение на дълги години, като им е било обещано, че ще имат изключителни права за управление на транспорта там. Това обещание обаче не е било спазено, което е подтикнало общността да блокира движението в рамките на 24 часа след откриването на магистралата.
„Качеството на живота тук е различно, ако си бял човек или ако си от коренното население. В Пуерто Ескондидо имаме ясна представа за това. Имаме два различни облика на Мексико – истинското Мексико и това, което туристите познават,“, признава Изабела Мат, местна художничка и активистка, която е родом от Пуерто Ескондидо.
Тъй като новата магистрала открива пътя към крайбрежието както никога досега, става още по-ясно колко ценен и уязвим е този богат от екологична и културна гледна точка регион. Според Британи макар повечето пътници да се радват на перспективата за бърза и удобна магистрала, те не бива да забравят, че е важно да се уважава благосъстоянието на земята и хората, които живеят там.
