Във времена, когато технологиите и глобализацията доминират в нашия живот, спортът остава един от малкото острови на дисциплина, съвършенство и чиста страст. Той е не просто игра, а начин на живот, който формира характери, учи на упоритост и носи радост. Но в нашата страна, България, този жизненоважен елемент за развитието на младите поколения се оказва пренебрегнат от най-висшите етажи на властта.
През 2024 година, на спорта се полагат само 0,2% от бюджета на България – същият незначителен процент като през предходната година. Тези числа не са просто статистика – те са отражение на дълбоко вкорененото пренебрежение към спорта и младите таланти в нашата страна. В сравнение с други европейски държави, които инвестират значително в развитието на спорта и подкрепата на младите спортисти, България изглежда като аутсайдер, абдикирал от своята отговорност към бъдещите поколения.
В много европейски страни като Норвегия, Дания, Великобритания и Германия, процентът от бюджета, отделян за спорта, значително надхвърля този в България, като там спортът е признат не само като средство за физическо развитие, но и като катализатор за социална интеграция, образование и личностно израстване. Те влагат в спорта с разбирането, че това е инвестиция в бъдещето на тяхното общество, водеща до по-здрава, по-успешна и по-свързана нация.
Абдикацията на държавата от грижата за младите спортисти и спорта като цяло е не просто пропуск – това е гневът и разочарованието, които всяка млада душа усеща, когато търси подкрепа и разбиране от институциите. Време е за промяна. Време е държавата да признае, че спортът е не само за шампионите на олимпиадите, но и за всяко дете, което иска да расте здраво, уверено и с усещане за принадлежност към своята общност.
Това недоволство и гняв, които изпълват сърцата на мнозина, трябва да намерят отзвук в политиките и действията на тези във властта. Не можем повече да си позволим да игнорираме спорта и младите хора, които в него виждат своето бъдеще. Инвестицията в спорта не е разход, а капитал за бъдещето на нашата нация. Време е държавата да престане да абдикира от отговорността си и да постави спорта там, където му е мястото – в сърцето на своите политики за развитие и просперитет.
