Лидерите на НАТО се събират в Литва за решаваща двудневна среща на върха, която може да определи хода на войната в Украйна и бъдещето на западния алианс. 31-те съюзници се надяват да покажат на Русия, че са решени да подкрепят Украйна във военно отношение в дългосрочен план. Те пристигат с положителна нагласа, след като Турция оттегли възраженията си срещу присъединяването на Швеция към алианса. Въпреки това, все още има разногласия относно амбициите на самата Украйна за бъдещо членство в алианса. Смята се, че някои съюзници ще обещаят на Киев нови гаранции за сигурност, като целта е да се възпре бъдеща агресия от страна на Русия. Те ще обсъдят подробно и предоставянето на повече оръжия и боеприпаси за атакуваната страна, предава „BBC“.
По въпроса за членството на Украйна в НАТО украинският президент Володимир Зеленски заяви, че желае НАТО да обещае, че страната му ще може да се присъедини възможно най-скоро след приключването на бойните действия, като изрично посочи как и кога според него би могло да се постигне това. Някои държави от НАТО обаче не са склонни да отидат твърде далеч по отношение на тази стъпка, тъй като се опасяват, че обещанието за почти автоматично членство на Украйна може да предизвика Русия както да ескалира в атаките си, така и умишлено да проточи войната.
Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, заяви, че все още не е взето окончателно решение относно езика на окончателното комюнике, но изтъкна:
„Абсолютно съм сигурен, че ще имаме единство и силно послание по отношение на Украйна.“
След подробни дискусии, проведени късно снощи обаче, той обяви, че Турция се е съгласила да подкрепи кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО. Новината беше приветствана радостно от САЩ и Германия, както и от самата Швеция. Както е известно, Турция се противопоставяше на кандидатурата на Стокхолм в продължение на месеци, обвинявайки я, че е приела на територията си кюрдски въоръжени бойци. По повод на това сега Столтенберг заяви, че двете страни са работили съвместно, за да отговорят на „легитимните опасения на Турция за сигурността“. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган преди време предложи да подкрепи Швеция, ако ЕС възобнови замразените преговори за членство с Анкара – искане, което беше отхвърлено от служители на ЕС.
Очаква се по време на двудневната си среща лидерите на НАТО да договорят нови планове за възпиране и защита на алианса от бъдеща руска агресия чрез укрепване на силите си на изток. Очаква се също така те да увеличат финансовите си ангажименти, като сведат целта за изразходване на 2% от националното богатство за отбрана до минимална стойност. Британският премиер Риши Сунак заяви ще призове съюзниците директно да изпълнят тази цел.
Мерките за сигурност във Вилнюс са затегнати, като силите на НАТО, включително ракетите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, защитават срещата на върха, която се провежда само на кратко разстояние от Беларус и руския ексклав Калининград.
Основната цел на срещата е НАТО да убеди президента на Русия Владимир Путин в дългосрочния военен ангажимент на алианса към Украйна. Високопоставените лица се надяват, че това може да започне да променя мисленето на руския лидер, като го накара да се усъмни, че може да изпревари Запада. Поради това мнозина смятат, че тази среща на върха може да бъде толкова важна, колкото и военните успехи на бойното поле, за да убеди руския лидер да промени стратегията си.
Предвижда се също някои членове на НАТО да обещаят на Украйна нови гаранции за сигурност. Неотдавна президентът на САЩ Джо Байдън предложи Украйна да получи военна подкрепа, каквато страната му оказва на Израел – дългосрочни ангажименти, предназначени да възпрат потенциални агресори.
Алиансът също така ще задълбочи институционалните си връзки с Украйна. Съществуващият форум – Комисията на НАТО за Украйна ще бъде преобразуван в Съвет на НАТО за Украйна. Това ще даде възможност на Украйна да свиква срещи на алианса като равноправен партньор на масата за преговори. Един от най-важните моменти обаче е, че се очаква някои членове да определят по-ясно пътя на Украйна за присъединяване към алианса.
Някои от членовете изпитват опасения от евентуално въвличане на НАТО в открит конфликт с Русия. Те се опасяват, че обещанието за членство на Украйна след войната ще насърчи Путин както да ескалира конфликта, така и да го протака, поддържайки бойни действия с ниска интензивност, за да попречи на присъединяването на Украйна. Други съюзници споделят, че вероятно ще загубят възможността си за „маневриране“ при евентуални преговори след войната.
